Мисли

"Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.
Когато дойдоха за мен - вече нямаше кой да говори."
Мартин Нимьолер (1892 - 1984)

събота, 25 март 2017 г.

Указания от Агенцията по геодезия, картография и кадастър за прилагането на Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри

Уважаеми колеги и клиенти, както ви обещахме, публикуваме указанията на АГКК по повод на наше запитване. Може да ги коментирате и да изкажете мнението си в частта за коментари, в края на публикацията.
За ваше улеснение и за да бъдем максимално точни, публикуваме отговорите, заедно със зададените въпроси и извадки от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Също за ваше улеснение, преписахме указанията на ръка, за да може да ги копирате в кореспонденция, обяснителни записки и т.н.
Благодарим на специалистите подготвили тези указания!


  1. Във връзка с прилагането на чл. 14, ал. 1 от наредбата:
“...
(1) Границите на поземлените имоти в урбанизираните територии се установяват след анализиране на данните от:
1. геодезически измервания на означеното на място състояние на границите в съответствие с правото на собственост;
2. одобрена кадастрална карта;
3. кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения ЗТСУ, и на § 40 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на ЗКИР (ДВ, бр. 36 от 2004 г.);
4. регулационни планове, одобрени по реда на ЗУТ или на отменените ЗТСУ и Закона за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ) – за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани;
5. геодезически измервания на съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени по реда на т. 1;
6. карти, планове и друга документация, предоставени от ведомства и общини по реда на чл. 30;
7. документите по чл. 41, ал. 2 и 3 ЗКИР.
...”
    1. Какъв е приоритетния ред за определяне на границите на поземлените имоти?
    2. Кога поставените на място граници на поземлените имоти имат приоритет пред посочените в документа за собственост?
Указания:
“Съгласно чл. 14, ,ал. 1 от Наредбата, установяването на границите на поземлените имоти в урбанизирана територия се извършва след анализиране на данните, посочени в т. 1 - 7 от същия член, без приоритет. В кадастралната карта се нанасят границите на поземления имот в съответствие с правото на собственост.
Не се нанасят в кадастралната карта данните от геодезически измервания на материализираните граници на място, ако не са в съответствие с правата върху поземления имот, описани в документа за собственост.”


  1. Във връзка с прилагането на чл. 18, ал. 4 от наредбата:
“...
(4) Допустимите стойности на ΔS и ∂S за урбанизирани територии са:
1. когато координатите на точките в кадастралната карта са определени чрез геодезически измервания:
а) за точки от трайно материализирани граници на поземлени имоти, сгради от основното застрояване и на съоръжения на техническата инфраструктура ΔS <= 30 сm и ∂S <= 20 cm;
б) за точки от нетрайно материализирани граници на поземлени имоти и сгради от допълващото застрояване ΔS <= 60 сm и ∂S <= 40 cm;
2. когато координатите на точките в кадастралната карта са определени от графичен план или карта:
а) за точки от трайно материализирани граници на поземлени имоти, сгради от основното застрояване и на съоръжения на техническата инфраструктура ΔS <= 60 сm и ∂S <= 40 cm;
б) за точки от нетрайно материализирани граници на поземлени имоти и сгради от допълващото застрояване ΔS <= 90 сm и ∂S <= 60 cm.
...”
Как да разберем от кадастралната карта, кои координати на точки са определени чрез измервания и кои от графичен план - къде е описано това в цифровия модел, който закупуваме при изготвяне на проектите си, за да го вземем под внимание? Това е от много голямо значение, защото разликите в точността на определяне са двойни.
Указания:
“В извадката от кадастралната карта и кадастралните регистри, в цифров вид (cad - формат), която се предоставя от АГКК, не се съдържа информация за начина на определяне на координатите на подробните точки в цифровия модел на кадастралната карта. Софтуерът, който обработва и извежда данните от кадастралната карта и кадастралните регистри, не запазва данните, съгласно въведените кодове за метод на определяне. При предстоящото надграждане на информационната система на кадастъра, тази функционалност ще бъде реализирана.”


  1. Във връзка с прилагането на чл. 56, ал. 1 от наредбата:
“...
(1) Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота въз основа на заявление от собственика, от друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от компетентен орган.
...”
    1. Носителят на ограничено вещно право има ли права на заявител по тази норма?
    2. Кой орган е компетентен по смисъла на тази алинея, когато се касае за имоти, публична собственост?
Указания:
“Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от Наредбата определя кръга на лицата, които имат право да заявят изменение на данните в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР), а именно: “собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от компетентен орган”. Носителят на ограничено вещно право може да заяви изменение на данни в КККР, само в обема от права, които притежава. Напр. в случаите на отстъпено право на строеж, носителят на право на строеж, в качеството си на собственик на построеното в чужд имот, може да заяви нанасяне на сградата, която е построил, по силата на това право или да заяви изменение на данни за сградата, но не и да заявява изменения на данните за поземления имот, в който е построена сградата, тъй като няма права на собственост върху поземления имот. Също така носителят на друго ограничено вещно право може да поиска вписване на акта, от който черпи права, в кадастралния регистър на недвижимите имоти.
Относно имоти публична държавна или публична общинска собственост, компетентен орган по смисъла на цитираната по-горе разпоредба е общината/ведомството, което е собственик на имота, съгласно издаден акт за публична държавна/публична общинска собственост или е собственик по силата на законова норма, или е с предоставени права на управление върху недвижим имот.
От друга страна, когато общината/ведомството по силата на законово правомощие, създава или изменя данни за обектите на кадастъра, е компетентен орган, който служебно предоставя информация на новите или изменени данни на АГКК, напр. Службата по вписванията предоставя данни за собствеността върху имотите, общината предоставя данни за промяна на граници на поземлени имоти - при ПУП по чл. 16 от ЗУТ, при наименоване или промяна на наименованията на улици и др.”


  1. Във връзка с прилагането на чл. 56, ал. 3 от наредбата:
“...
(3) Данните в кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят с проект, изработен от правоспособно лице. В случаите на изменение на данни, когато не се изменят очертания и граници на обекти на кадастъра, проектът за изменение се изработва от правоспособно лице или от службата по геодезия, картография и кадастър.
...”
В случаите на непълноти и грешки, когато СГКК е задълженото лице, изработването на проекта по ЗОП ли се възлага?
Указания:
“Проекти за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри се изработват от служители на СГКК, в случаите на чл. 56, ал. 3 и чл. 57, ал. 2 от Наредбата, както и в други случаи, в които за СГКК е възникнало задължение за нанасяне на данни за обектите на кадастъра. Закона за обществените поръчки се прилага, ако са налице предпоставките и условията, определени в него.”


  1. Във връзка с прилагането на чл. 58, ал. 2 от наредбата:
“...
(2) В случаите на служебно постъпила информация, която е основание за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, службата по геодезия, картография и кадастър регистрира служебно заявление.
…”
Какви са сроковете по тази норма, предвид необходимостта от изработване на проект и невъзможността СГКК да го изработи?
Указания:
“Разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от Наредбата ясно дефинира, че за служебно постъпилата информация се регистрира заявление, към което се прилага проект за изменение. Нормата е приложима във връзка с чл. 56, ал. 4 от същата наредба. След представяне на проект за изменение на данните в КККР, се изпълнява услуга за тестване на проекта, в резултат на която се издава “Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР”. Сроковете за изпълнение на услугите, предоставяни от АГКК/СГКК са определени в Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри.”


  1. Във връзка с прилагането на чл. 59, ал. 1, т. 1 от наредбата:
“...
(1) При делба и разделяне се спазват изискванията за минимални размери и площи на поземлените имоти:
1. в урбанизирани територии – съгласно чл. 19, ал. 1 ЗУТ, а в случаите, когато за определяне на минимални размери, достъп и допустими отстояния от съществуващите строежи се изисква одобряване на подробен устройствен план (ПУП), заявителят представя на службата по геодезия, картография и кадастър мотивирано предписание (разрешение) за изработване на ПУП, придружено от скица с предложение за изменението му;
…”
    1. Чл. 19, ал. 1 от ЗУТ дефинира минимални размери “при урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота”. Не противоречи ли нормата на чл. 59, ал. 1, т. 1 от наредбата на чл. 17 от Конституцията? Какви са изискванията, ако целта на разделянето е да се създадат имоти, извън случаите по чл. 19, ал. 1 от ЗУТ или имоти без застрояване?
    2. ЗУТ е специален по отношение на устройство на територията. Как един служител в АГКК може да прецени дали са налице условия за изработване на ПУП? Служителите на АГКК имат ли специалните знания, квалификацията и нормативно определени със закон задължения за това?
    3. Какъв е смисъла от представяне в СГКК на разрешение за изработване на ПУП и скица с предложение за изменението му, след като процедурата по разделяне се движи съгласно ЗУТ?
Указания:
“В разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 1 от Наредбата не се въвеждат правила, които да противоречат на чл. 17 от Конституцията на Република България. В чл. 19 от ЗУТ са определени и други случаи, в които делбата и разделянето са допустими, като размерите на имотите се определят с ПУП, което налага и указаното в чл. 59, ал. 1, т. 1 от Наредбата, а именно: извън случаите на чл. 19, ал. 1 от ЗУТ, делба или разделяне в кадастралната карта се допуска по проект за изменение, изработен въз основа на “мотивирано предписание (“заповед”, съгл. ЗИДЗУТ ДВ. бр.13 от 07.02.2017г. - бел. ред.) (разрешение) за изработване на ПУП, придружено от скица с предложение за изменението му”. ЗУТ е специален закон по отношение на устройството на територията и тъй като не поставя точни изисквания за делба или разделяне на поземлени имоти в урбанизирана територия, освен в случая на чл. 19, ал. 1 на ЗУТ, с нормата на чл. 59, ал. 1, т. 1 от Наредбата се изисква - компетентният орган, предварително да се произнесе, като издаде съответния удостоверителен документ съгласно специалния закон - мотивирано предписание (“заповед”, съгл. ЗИДЗУТ ДВ. бр.13 от 07.02.2017г. - бел. ред.) (разрешение) за изработване на ПУП.”


  1. Във връзка с прилагането на чл. 59, ал. 2 от наредбата:
“...
(2) Проектните точки от граници при делба и разделяне се трасират или се означават на място и се координират преди изработването на проекта. За трасираните или означени на място точки от граница се съставя протокол по чл. 65, ал. 8.
…”
Текстът на тази норма, означава ли, че "трасиране на място" и "означаване на място с последващо координиране на означените граници" са два самостоятелни и възможни начини на представяте на геодезичните дейности при изменение на КККР?
Указания:
“Границата на делбата или разделянето е възможно да бъде определена както по данни от кадастралната карта и съответно трасирана на място, така и да бъде означена на място. За трасираната или означена на място граница се съставя протокола по чл. 65, ал. 8 от Наредбата.”


  1. Във връзка с прилагането на чл. 60, ал. 2 от наредбата:
“...
(2) При съсобственост заявлението се подава от всички съсобственици или се придружава от нотариално заверена декларация за изразяване на изричното им съгласие с исканото изменение.
…”
При тази хипотеза, възможно ли е един от съсобствениците да подаде заявление, което да съдържа проект за изменение на КККР и своите документи за собственост, а останалите съсобственици да подадат самостоятелни заявления, към които да приложат само документи, удостоверяващи собствеността им? Ако това е възможно, как трябва да бъдат оформени другите заявления и какво трябва да съдържат? Възможно ли е само основното заявление да съдържа проект за изменение на КККР, а останалите заявители само да укажат, че са съгласни с така предложения проект?
Указания:
“Хипотезата на чл. 60, ал. 2 от Наредбата, е приложима само в случаите на чл. 53а, т. 2 от ЗКИР, поради това не е допустимо заявление за изменение на кадастралната карта да се подаде само от един от съсобствениците. Фактическото основание за започване на процедурата за изменение на данните в кадастралната карта, на основание чл. 53а, т. 2 от ЗКИР, е наличието на заявление, подадено от всички заинтересовани лица или от едно от лицата, придружено от нотариално заверена декларация, удостоверяваща изричното съгласие от останалите съсобственици с изменение. Неизпълнението на това изискване представлява недостатък на заявлението и изпълнението на заявената услуга може да започне след отстраняването му.”


  1. Във връзка с прилагането на чл. 64, ал. 2 от наредбата:
“...
(2) В проекта за разделяне се допуска поземлените имоти, които са предмет на изменението, да не отговарят на минималните изисквания за размери и площ за съответния вид територия.
…”
Как се удовлетворяват изискванията на чл. 59, ал. 1?
Указания:
“В чл. 64 от Наредбата са определени правилата, при които се извършва изменението на данните в КККР, по взаимно съгласие на собствениците. Целият текст на разпоредбата (ал. 1 до ал. 6) вкл. и цитираната от Вас ал. 2, са приложими в случаите на чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗКИР.”


  1. Във връзка с прилагането на чл. 64, ал. 5 от наредбата:
“...
(5) След извършване на актуализацията по ал. 4 службата по геодезия, картография и кадастър създава служебно проект за обединяване за имотите – собственост на едно и също лице, и извършва обединяването.
…”
Как се изработва служебно проект, предвид изискването проект за изменение на КККР да се извършва само от правоспособно лице?
Указания:
“Служителите от АГКК/СГКК, които имат завършено висше образование по геодезия и отговарят на изискванията за заемане на длъжността, изпълняват дейности и задачи на основание нормативните изисквания (каквото е изискването на чл. 64, ал. 5 от Наредбата) и в изпълнение на задълженията си по длъжностна характеристика.”


  1. Във връзка с прилагането на чл. 65, ал. 1 от наредбата:
“...
(1) Подробните устройствени планове (ПУП) по чл. 110 ЗУТ и техни изменения, с които се променят граници на поземлени имоти, се отразяват в кадастралната карта и кадастралните регистри с проект за изменение, без издаване на заповед.
…”
Как се отразяват подробни устройствени планове, за които планът не е приложен по смисъла на § 22, ал. 1, т. 1 от ЗР на ЗУТ? Тази норма не противоречи ли на ЗКИР и ЗУТ? Как се процедира в случаите на изменение на улична регулация?
Указания:
“Границите на имоти, които са определени в ПУП, който не е приложен по смисъла на § 22, ал. 1, т. 1 от ЗР на ЗУТ, не се отразяват в кадастралната карта. Уличнорегулационните линии в одобрен ПУП не променят границите на собственост, освен в случаите на ПУП по чл. 16 на ЗУТ. Новите граници на собственост възникват и се отразяват в кадастралната карта след завършване на отчуждителното производство, в хода на което се издават скици - проекти за отчуждаемите части от имотите, собственост на физически и юридически лица и приключва с изплащане на обезщетенията на заинтересованите лица.
Редът за нанасяне на граници на поземлени имоти, определени с ПУП, е разписан в чл. 65 и чл. 66 от Наредбата.”


  1. Във връзка с прилагането на чл. 65, ал. 2 от наредбата:
“...
(2) Подробен устройствен план по предходната алинея се съгласува от службата по геодезия, картография и кадастър преди одобряването му. За съгласуването се представя проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри в съответствие с предвижданите промени на граници по ПУП.
…”
Предвид императивния характер на нормата и липсата на аналогичен текст в ЗУТ, който е специален, по отношение на устройството на територията, както и АПК, който регламентира задължително комплексно обслужване в случаи на поделена компетентност между институциите, чие е задължението за съгласуване, как трябва да стане това на практика и каква е личната отговорност на началника на СГКК, ако не съгласува в необходимия срок подробния устройствен план?
Указания:
“Съгласно чл. 16, ал. 2, чл. 58 и чл. 115, ал. 1 от ЗУТ, подробните устройствени планове се изработват на базата на кадастрална карта. Често срещани случаи от досегашната практика на СГКК е изработване на ПУП върху неактуална кадастрална основа, при наличие на влязла в сила кадастрална карта. Съгласуването на ПУП от СГКК има за цел да гарантира, че ПУП е изработен на базата на актуални данни от КККР. От друга страна, с проекта за изменение на КККР, в съответствие с ПУП, се осигурява по-пълна и точна информация на засегнатите части от поземлените имоти от регулационните предвиждания (напр. в проекта за изменение на КККР ще има данни за площта на частите от поземлени имоти, попадащи в улична регулация). Редът, определен в чл. 65 от Наредбата подробно разписва правилата, при които се извършва съгласуването, което е предпоставка за нанасянето на новите или изменени данни за обектите на кадастъра.
В чл. 51, ал. 3 от ЗКИР е дефинирано чия е инициативата за изменение на кадастралната карта. Лицето, по чиято инициатива е започнала процедурата за изменение на ПУП, е заинтересовано лице и за изменение на кадастралната карта.
АГКК е предоставила безплатен достъп до данните в КККР на ведомства и общини за изпълнение на правомощията им по закон, като по този начин е осигурила един от възможните начини за провеждане на комплексно административно обслужване по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на АПК. Комплексното административно обслужване е приложимо в конкретния случай, като процедура по съгласуване на проекта за изменение на кадастралната карта, изработен в съответствие с предвижданите изменения съгласно ПУП, може да бъде започната и пред общинската администрация. За изпълнение на исканата услуга се спазват нормативните изисквания при заявяване на услугата, изработване на проекта за изменение, заплащане на дължимата такса - задължения на заинтересованото лице. В хихотезата на чл. 65, ал. 2 от Наредбата, проектът за изменение на КККР се съгласува чрез издаване на “Удостоверение за приет проект за изменение на КККР” и срокът за изпълнение на услугата е регламентиран в таблица 16 на Приложение № 2 от Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016 .”


  1. Във връзка с прилагането на чл. 65, ал. 6 от наредбата:
“...
(6) Приетият проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри се отразява в кадастралната карта и кадастралните регистри след предоставяне в СГКК на документи за прилагането на ПУП и протокол за трасиране и координиране на новите граници на недвижимите имоти. За парцеларните планове по чл. 110, ал. 1, т. 5 ЗУТ не се изисква протокол за трасиране и координиране на новите граници на недвижимите имоти.
…”
Предвид изискването на ал. 2, два пъти ли трябва да се извършат геодезичните дейности по трасиране на новите граници на ПИ-и?
Указания:
“Границите на поземлените имоти, определени с ПУП, следва да бъдат трасирани. При промяна на граници в проекта за ПУП в хода на административното производство по одобряването му, се променя и проектът за изменение на кадастралната карта и съответно следва да се трасират новите и/или изменени граници. Трасирането на проектните точки на границите на поземлените имоти се удостоверява с протокола по чл. 65, ал. 6 от Наредбата.”


  1. Във връзка с прилагането на чл. 65, ал. 9 от наредбата:
“...
(9) Проекти за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за прилагане на ПУП, които не са съгласувани по предходните алинеи или е отказано тяхното съгласуване, не се отразяват в кадастралната карта и кадастралните регистри.
…”
Възможно е при спазване на ЗУТ да имаме приложен план по чл. 16, ал. 1-5 от ЗУТ, без да са спазени изискванията на чл. 65, ал. 1-8 от тази наредба, с което, съгласно § 22, ал. 1, т. 1, б. “а” от ЗР на ЗУТ, собствеността вече е трансформирана върху УПИ? Какво ще е формалното основание да не се спази закона? На кои по-високо стоящи норми почива тази норма? Не се ли нарушава чл. 17 от Конституцията с тази норма?
Указания:
“За започнати и недовършени производства по одобряване на проекти за ПУП, се извършва съгласуване на проектите за изменение на КККР по реда на Наредбата, в случай че проектът за ПУП не е разгледан от съответния експертен съвет по устройство на територията (ЕСУТ) до влизане в сила на Наредбата. С оглед на функциите и задачите на ЕСУТ и информацията, която се осигурява с проекта за изменение на КККР (площи на части от поземлени имоти, които ще се отчуждават с ПУП; определяне на части от поземлени имоти, които следва да са предмет на сделка и др.), съгласуването следва да се извърши преди разглеждането на ПУП в ЕСУТ.
За производства по одобряване на проект за ПУП, които са приключили до влизане в сила на Наредбата, се прилага досегашния ред. В този случай, ако в производството по одобряване на ПУП, не е извършено съгласуване на проекта за ПУП по реда на чл. 60, ал. 5 от отменената Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм. ДВ, бр. 4 от 2017 г.) (Наредба № 3 от 28.04.2005 г.) и одобрения ПУП не е изработен върху актуална и точна кадастрална карта., СГКК провежда процедура за изменение на КККР по реда на чл. 54 от ЗКИР Изменението се извършва въз основа на проект за изменение на КККР, изработен от правоспособно лице по кадастър, съгласно одобрения ПУП и документите за прилагането му.”


  1. Във връзка с прилагането на § 15, ал. 1 от ПЗР на наредбата:
“...
(1) Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“ с изключение на разпоредбите, които регламентират:
1. дейностите по създаване и поддържане на информационно-административната карта, регистъра към нея и процесите, свързани с тях;
2. дейностите по нанасяне на зоните на ограничения и техните изменения и по създаване на регистъра на зоните на ограничения;
3. съдържанието и начина на представяне на кадастралния регистър на недвижимите имоти при създаване и поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри;
4. съдържанието и начина на представяне на схемите по етажи при създаване и поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри;
5. съдържанието и начина на представяне на регистъра на геодезическата основа;
6. дейностите по създаване на регистъра на административно-териториалните и териториалните единици;
7. неприемането на проект за изменение на кадастралната карта, чийто обхват се пресича с обхвата на приет проект (чл. 77, ал. 2).
…”
Конкретно кои норми от настоящата наредба се прилагат и кои - не?
Указания:
“Законодателят, в § 15, ал. 1 от ПЗР на Наредбата, чрез изброяване е определил дейностите, чието действие е отложено и кои са данните, чието съдържание и начин на представяне е отложено в посочения срок.”


  1. Във връзка с прилагането на § 15, ал. 3 от ПЗР на наредбата:
“...
(3) До осигуряване на функционалности в информационната система на кадастъра в срока по ал. 2 за ал. 1, т. 3 – 5 се прилага досегашният ред.
…”
Кои норми от отменената Наредба № 3 от 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри се прилагат и на какво формално основание, при положение, че същата е отменена?
Указания:
“Разпоредбата на § 15, ал. 3 от ПЗР на Наредбата е формално основание, по силата на което се прилагат нормите, регламентиращи посочените дейности от отменената Наредба № 3 от 28.04.2005 г., напр.: относно т. 3 на § 15, ал. 1 от ПЗР на Наредбата - за съдържанието на кадастралния регистър на недвижимите имоти и начина на неговото представяне са приложими чл. 25 и Приложение № 5 към чл. 25, ал. 4 от отменената Наредба № 3 от 28.04.2005 г.

2 коментара:

  1. Част от отговорите не кореспондират със зададения въпрос.
    Ако целта на чл. 65 е да осигури актуална кадастрална основа за изработването на ПУП - то разпоредбата е написана толкова сложно, че създава повече въпроси отколкото урежда.
    Любопитен съм по коя разпоредба на ЗКИР ще се измени кадастралната карта във връзка с одобрен ПУП преди приемането на новата наредба и този промяна налага отразяване на нови имоти но няма съгласие от всички собственици на имоти?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. като непълнота и грешка в КК - при одобряването на ПУП ако общинската администрация си е свършила работата то заинтересованите лица са уведомени за Заповедтта на кмета и в случая не се издава заповед от СГКК за изменението на КК.

      Изтриване