Мисли

"Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.
Когато дойдоха за мен - вече нямаше кой да говори."
Мартин Нимьолер (1892 - 1984)

сряда, 1 ноември 2017 г.

Изпратихме нашето становище, относно Закона за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (702-01- 26 / 06/10/2017).



КГБ - знак5.jpg

КАМАРА НА ГЕОДЕЗИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ


Електронен адрес: www.geodezisti.net
Моб. тел.: +359 (88) 8240587
Електронна поща: imagebg@gmail.com

Изходящ № 72 от 1 ноември 2017 г.

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО
ПРАВНИ ВЪПРОСИ КЪМ
44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

СТАНОВИЩЕ

от инж. Йоан Крикор Каратерзиян
председател на управителния съвет на Камарата на геодезистите в България
адрес: 9002 Варна, ул. Ген. Паренсов № 3, вх.В, ап.67;
моб.тел.: +359 88 8240587; e-mail: imagebg@gmail.com

Относно:
Закон за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (702-01- 26 / 06/10/2017).

§ 1. Към чл. 4, ал. 1, се създават т. 11 и т. 12 със следния текст:
„10.  комплексно административно обслужване, по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс;
11.  Прилагане на нормативния акт от по-висока степен, служебно начало, последователност и предвидимост, по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс.“
Мотиви: Предложението цели да се допълнят много важни основни принципи при административното производство в Република България, установени с Административнопроцесуалния кодекс и без които законът връща години назад наложили се демократични принципи. С въвеждането на комплексното административно обслужване, ще се съкрати в голяма степен административната тежест и ще се даде възможност на закона да изпълнява функциите си, които иначе, ще бъдт значително намалени.

§ 2. В чл. 6, се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 18, след текста „изпълнителните агенции“, се добавя запетая и следния текст „началниците на службите по геодезия, картография и кадастър“.
Мотиви: Предвид големите правомощия на началниците на териториалните СГКК, невъзможността да бъде осъществен ефективен административен контрол върху действията им, необжалваемостта на приетите кадастрални карти и кадастрални регистри и от там – големите и реални възможности за корупция и незаконно обогатяване на служителите, заемащи тези длъжност, е крайно наложително, отговорността на началниците на СГКК да бъде приравнена с тази на изпълнителния директор на АГКК. Още повече, че има доказателства в тази посока – например заграбването на повече от 30 дка от Варненското езеро, потвърдено в КККР; отразяването на несъществуваща сграда в м. „Салтанат“ („Приморски парк“), гр. Варна, след което същата е построена във вида, в който е била попълнена; липсата на регистър на измененията на КККР без издаване на заповед и т.н. Корупционните възможности на заемащите тази длъжност са огромни и реални, а начините за противодействие – нищожни. Систематичното място на нормата е непосредствено след изпълните директори на изпълнителните агенции, тъй като правата и задълженията по този закон меди изпълнителния директор на АГКК и началиците на СГКК, трябва да са еднакви, поради почти еднаквите отговорности по Закона за кадастъра и имотния регистър и наредбите към него. На практика, цялата дейност по създаването и изменението на кдастралните карти и кадастралните регистри, се извършва от СГКК. Дори, първоначалното проучване за изработване на КККР, преди сключване на договора с изпълнителния директор на АГКК, се извършва на местно ниво.

2. Създава се нова ал. 2 със следния текст:
„(2) Лица, заемащи висши публични длъжности по смисъла на този закон, са и оправомощените да изпълняват функциите на посочените в ал. 1 лица, за срока на тяхното оправомощаване.“
Мотиви: Правата и задълженията по този закон, трябва да са еднакви за всеки, изпълняващ функциите на лицата, заемащи висши публични длъжности по смисъла на този закон. В противен случай, ще се заобикаля закона с невъзможността, прилагайки закона да бъдат коннтролирани власт имащите.

3. Ал. 2 и ал. 3 стават съответно ал. 3 и ал. 4.
§ 3. В чл. 8, се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, в края на изречението, се добавя следния текст „на ръководна позиция или практикуващ свободна професия“.
2. В ал. 3, след думите “10 години стаж”, се добавя следния текст „на ръководна позиция или практикуващ свободна професия“.
3. В ал. 4, в края на изречението, се добавя следния текст „на ръководна позиция или практикуващ свободна професия“.
Мотиви по т.т. от 1 до 3: Необходимо е да се пресече възможността, юрист с недостатъчен опит, например юрист, който се е занимавал само с попълване на бланки или само с търговско право, да заеме тези длъжности. Освен това, от председателя на комисията, се очаква да има ръководни умения, доказани в практиката.
4. В ал. 7, цифрата “6”, се заменя с цифрата “4”.
Мотиви по т. 4: Предвиденият срок от 6 години за мандат на Комисията по Глава втора от проекта, е твърде дълъг и дава възможност за създаване на дългосрочни зависимости и “преяждане с власт”. В мотивите към проекта не е обоснована необходимостта от поставянето на толкова дълъг срок. Единствено в справката за отразяване на предложенията и становищата към документацията от общественото обсъждане на законопроекта, са посочени мотиви за неприемане на предложение от “Български институт за правни инициативи” за намаляне на мандата на 3 или 4 години, а именно “да се осигури стабилност и независимост в работата на Комисията, посредством не съвпадане на с мандата на излъчилата я легислатура”. Такава независимост по отношение на мандата на Народното събрание не може да се гарантира, поради неяснота относно продължителността на мандата на всяко едно Народно събрание. Единствената възможност да се избегне съвпадане с мандатите на Народното събрание и Комисията е определяне на други правила за избор. А тази възможност не е изследвана от Министерски съвет.

§ 4. В чл. 10, ал. 4, текстът “в едномесечен срок от”, се заменя с текста “веднага след”.
Мотиви: Срок от един месец за подаване на заявление е твърде дълъг и необоснован. Ако причината за поставянето на толкова дълъг срок би била подготвянето на документи, няма никаква пречка, веднага да се подаде заявление, а след това да се отстранят нередовности в заявлението, с което ще се отстрани несъвместимостта.

§ 5. В чл. 11, ал. 1, т. 5, думата “едномесечен”, се заменя с думата “едноседмичен”.
Мотиви: Срок от един месец е прекалено дълъг и необоснован.

§ 6. В чл. 48, ал. 1, т. 4, в края на изречението, се добавя запетая и следния текст “а за документи, до които подателя няма достъп – институцията, кадето същите се съхраняват”.
Мотиви: В момента, при подаден сигнал, доказателствата се изискват от подалия сигнала. Сигналите не се обработват при условията на комплексно административно обслужване. В тази връзка, ако сигнализиращия за нередности няма право да получи съответните документи, преписката по сигнала се закрива, поради това, че не са удовлетворени изискванията на закона. Предложената поправка цели сигналите да се разглеждат при условията на комплексно административно обслужване.

§ 7. В чл. 152, ал. 2, след текста „датата на“, се добавя текста „узнаване на“.
Мотиви: Много често момента на узнаването е повече от 10 години след придобиването. С предложената промяна, ще се елиминира възможността, съответният служител на прикрие наказуемо по този закон деяние в продължение на посочения срок и след това да се ползва от благата на престъплението необезпокояван. Поради това, с оглед постигане целта на закона, е необходимо, началният момент да бъде датата на узнаване за придобиване на имуществото.

§ 8. Навсякъде в проекта, буквата „й“, изписана вместо кратка форма на притежателното местоимение в женски род единствено число да се замени с думата „ѝ“.
Мотиви: Поправяне на правописни грешки.

Уважаеми, господин Председател, освен дадените конкретни предложения, е необходимо да бъдат дадени легални дефиниции за понятията “тежко нарушение” и “системно неизпълнение на служебните задължения” по смисъла на този закон. Ако тези понятия не бъдат изяснени, има голяма опасност, текстът на чл. 11, ал. 1, т. 7 да не може да се прилага на практика.
Моля, също да обърнете внимание, дали при формулирания текст на чл. 59, ал. 2 от проекта, свързаните лица по § 1, т. 15 от ДР, също попадат под разпоредбите на ал. 1 и каква е причината едноличните търговци са изключение.
Необходимо е да се прецизират и текстовете на чл. 142, ал. 2, т.т. 3 и 5, както и текста на чл. 143, т. 2, във връзка с неяснота чии деца има предвид разпоредбата на  142, ал. 2, т. 5 – на извършителя на незаконното деяние или на лицето, с което е във фактическо съжителство; в момента или към датата на незаконното му придобиване (142, ал. 2, т. 5); какъв е точния смисъл на текста “могли да предполагат” в чл. 143, т. 2 от проекта?

С уважение:
инж. Йоан Крикор Каратерзиян
Председател на управителния съвет на
Камарата на геодезистите в България
гр. Варна, 1 ноември 2017 г.

Към Законопроект за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество в страницата на Народното събрание.

Законът е обнародван в Държавен вестник.

Няма коментари:

Публикуване на коментар