Що е то кадастрална карта и има ли тя почва у нас???

От доста време насам, управляващите (без особено значение кои са те), ни карат да се дивим на постиженията им по отношение на създаването на кадастралната карта. А тя, като инструмент за управление на стопанството на една държава е основен източник на данни.

Без да се спирам на това, колко са точни и верни тези данни, засега ще се отделя внимание само на количеството им. Правя това, защото някой трябва да разясни, какво има предвид министъра на регионалното развитие и благоустройството, когато изнася някакви числа...

В отговор на депутатски въпрос, министър Петя Аврамова акцентира на това, че "Към 21.07.2020 г. кадастърът обхваща 106.8 хил. кв. км или 96,21% от територията на страната. Набрана е информация за над 17,5 млн. недвижими имота.".

Не е ясно точно какво обхващат тези 96%,  но е нужно да бъдат изяснени някои факти...

В Кадастрално-административната информационна система (КАИС) се виждат в бяло териториите, за които не са изработени кадастрални карти и кадастрални регистри (КККР). Някои от тях са оградени с червен контур на приложената екранна снимка.

Източник: Кадастрално-административната информационна система.

Тук трябва много дебело да подчертая, че голяма част от територията, покрита с кадастрални карти са земеделски и горски имоти, с много по-малко стопанско значение, от колкото имотите в урбанизираните територии. Разбира се, изработването на тези карти е трудна и отговорна дейност и много от нас са наясно колко проблеми ни носи всяка грешка в тях. Поради това, може би е редно да проявим разбиране за забавянето... Защо, обаче, трябва да бъдем заблуждавани, че останалата част (96%) от територията на България е обхваната от данни за имотите, които са публикувани в КАИС?

В рамките на 5 минути, достъпвайки до кадастралната карта, чрез безплатната за ползване от всяка точка на земното кълбо  (а може би и от Марс и Луната...) система, установих наличието на населени места, за които е отбелязано, че са изработени кадастрална карта и кадастрални регистри, но в същото време са отбелязани като отделни имоти с цялата територия на населеното място. Отделно от това, съвсем коректно е отбелязано, че за тях няма издадени заповеди за одобряване на КККР.

Някой знае ли кому е нужно това?... Не е ли по-добре да знаем истината, за да можем да си решим проблемите и да си подредим малката и уютна (все още) къщичка?...

Ето няколко примера за малки и големи населени места, които фигурират с условни идентификатори, но за които няма одобрени кадастрални карти и кадастрални регистри (на тях се натъкнах случайно, разглеждайки кадастралната карта, чрез КАИС):

Има много други такива примери...

Като геодезисти се отнасяме много отговорно към кадастъра! Още по-отговорно, трябва да се отнасят управляващите, на които сме поверили грижата за собствеността ни, включително и публичната!

Що се отнася до качеството на вече одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри - това е друг и също много сериозен въпрос, за който от Камарата на геодезистите в България сме сигнализирали многократно властите, но така и никой не обърна сериозно внимание.

Забележка: Всички използвани данни са на един клик разстояние, обществено достъпни са и са безплатни!

С уважение към читателите:

инж. Йоан Каратерзиян

Председател на УС на

Камарата на геодезистите в България

30 юли 2020 г.

Докато административните процедури текат с нормалните си срокове, ползването на правото на собственост е затруднено в степен на невъзможност да бъде осъществено.

Приемането и обнародването на Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. породи много въпроси и създаде противоречиви практики на законотворчество.

Постепенното задвижване на икономиката на страната е необходимо, но то трябва да бъде съпроводено от реципрочни мерки за функциониране на много икономически субекти, без които ползването на правото на собственост е затруднено в степен на невъзможност да бъде осъществено. От друга страна, това не може да става, когато от най-високо ниво се артикулира съвсем друга политика - на ограничаване на придвижването, ограничаване на нотариалната дейност и т.н.

Движението на хора в градовете и между населените места частично се генерира вследствие на удовлетворяване на изискването за лично присъствие от страна на гражданите при упражняване на законните им права като заинтересувани лица в административното производство. Гражданите трябва да имат фактическа възможност да упражняват законните си права по отношение на административните срокове, когато такива текат. Затова беше предвидено спирането на тези срокове в рамките на времето, през което е въведено извънредно положение. Това беше направено именно с цел ограничаване на пътуванията, предотвратяване на струпването на повече от двама “възрастни” на едно място. Имайки предвид невъзможността от напълно електронно обслужване на физическите и юридическите лица, въведеното спиране на сроковете по административните производства изглеждаше логично.

Заради това беше внесен Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание. Той си имаше чл. 1, установяващ целта на закона, за да няма разногласия по прилагането му:

Естествено, същото беше описано и в мотивите към закона, както и обяснение за сроковете по висящите административни производства:

След множество перипетии и промяна по същество на заглавието на закона и на чл. 1, все пак беше обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. В него беше залегнало спиране на процедури по различни производства и по изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства:

Чл. 3. За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат:
...
3. сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, с изключение на производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове;
...
Чл. 4. Удължават се с един месец от отмяната на извънредното положение:
1. сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти;
2. действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение.

С това, естествено, не се спираше работата на администрацията, освен в случаите, в които физически и юридически лица трябва да упражнят законните си права и задължения!

Това, обаче, очевидно създаваше някакви пречки... Затова постъпи предложение за отпадане на чл. 3, т. 3 и две предложения за пренаписване на чл. 4 от Закона. Дискусията точно по този повод в Комисията по правни въпроси беше много интересна и образователна. В крайна сметка, предложенията, изискващи отпадането на удължаването на сроковете по чл. 4 не беше подкрепено с нито един глас "За". Интересното дойде впоследствие, когато Комисията по правни въпроси отбеляза в доклада си, че едно от предложенията е прието:

В крайна сметка, упоменатите срокове ще продължат да текат по отношение на производствата, свързани с прилагането на редица закони, между които Закона за държавната собственост (ЗДС) – по отношение на “Глава трета. ПРИНУДИТЕЛНО ОТЧУЖДАВАНЕ НА ИМОТИ - ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ, ЗА ДЪРЖАВНИ НУЖДИ”, Закона за общинската собственост (ЗОС) – по отношение на “Глава трета. ПРИНУДИТЕЛНО ОТЧУЖДАВАНЕ НА ИМОТИ - ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ, ЗА ОБЩИНСКИ НУЖДИ”, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), Закона за горите (ЗГ) и Закона за устройство на територията (ЗУТ). (ЗСПЗЗ, ЗГ и още два закона бяха допълнени към новата ал. 2 на чл. 4 в пленарна зала по предложение на нар. пр. Анна Александрова.)

Наложителната пряка връзка между административните служители и заинтересуваните лица след отпадане на удължаването на сроковете по административните производства, прави невъзможно изпълнението на целта на закона, а именно ограничаване на разпространението на вируса на COVID-19. В тази връзка ще цитирам адв. Валя Гигова по отношение на предложението за отпадане на тези срокове:

"Не може сто пъти на ден да призоваваме хората да си останат вкъщи, да си останат по домовете, а в същото време да изменяме правилото на чл. 4, което удължаваше сроковете и им даваше възможност и след извънредното положение да извършват действия, които са им необходими, за да комуникират с администрацията."

Извадка от протокола прилагам по-долу.

Е, случи се немислимото... Не ни гледайте какво правим, а ни слушайте какво говорим - това на практика ни каза законодателят.

Като организация на геодезисти, които имаме задължението да се грижим за спазването на нормите на правовата държава по отношение на собствеността се опитахме да участваме в този процес, но не бяхме чути. Сега използваме възможността да уведомим за този проблем изпълнителната власт, за да вземе необходимите мерки.

КАМАРА НА ГЕОДЕЗИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ Адрес: 9002, гр. Варна, ул. Ген. Паренсов № 3, вх. В, ап. 67 Електронен адрес: www.geodezisti.net Моб. тел.: +359 (88) 8240587 Електронна поща: imagebg@gmail.com

Регистрационен № СИ-111 от 09.04.2020 г.

ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДО МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ДО РЪКОВОДИТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ОПЕРАТИВЕН ЩАБ

ЗА БОРБА С COVID-19 КОПИЕ: МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО

РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

СИГНАЛ

от инж. Йоан Крикор Каратерзиян

Председател на Управителния съвет на

Камарата на геодезистите в България

Относно: Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., обн. ДВ бр. 34 от 09 април 2020 г. Уважаеми господин Борисов, Уважаеми господин Ананиев, Уважаеми проф. д-р Мутафчийски,

С обнародвания в днешния брой на “Държавен вестник” Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗИД на ЗМДВИПОРНС  от 13 март 2020 г.), считано от 17 април 2020 г., се отменя удължаването на сроковете, определени в закон, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти, както и действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение по отношение на производствата, свързани с прилагането на редица закони, между които Закона за държавната собственост (ЗДС) – по отношение на “Глава трета. ПРИНУДИТЕЛНО ОТЧУЖДАВАНЕ НА ИМОТИ - ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ, ЗА ДЪРЖАВНИ НУЖДИ”, Закона за общинската собственост (ЗОС) – по отношение на “Глава трета. ПРИНУДИТЕЛНО ОТЧУЖДАВАНЕ НА ИМОТИ - ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ, ЗА ОБЩИНСКИ НУЖДИ”, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), Закона за горите (ЗГ) и Закона за устройство на територията (ЗУТ). Освен това, считано от 09 април 2020 г., сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, продължават да текат.

Посочените промени поставят изпълнителната власт в положение много трудно да прилага заповедите на министъра на здравеопазването, издадени във връзка с ограничаване на разпространението на вируса. В момента, навсякъде в страната са въведени ограничителни мерки по отношение на прекия контакт между служителите и заинтересуваните по административните преписки лица. В някои администрации, служители, попадащи в рискови групи временно са излезли в отпуск. От друга страна е невъзможно изцяло електронното обслужване на гражданите.

Целта на Закона е ограничаване на разпространението на вируса на COVID-19. С отмяната на чл. 3, т. 3 и допълването на чл. 4 от ЗМДВИПОРНС  от 13 март 2020 г., това на практика ще стане невъзможно, поради бъдещия увеличен брой пътувания между населените места и посещенията на администрациите на изпълнителната власт, които провокират административните производства.

Друг аспект на визирания проблем е възможността от лишаване от права или прекомерно затрудняване на гражданите да ги ползват, поради затрудненото придвижване между населените места и още повече между държавите. Налице е и ограничение на дейността на нотариусите, което допълнително ограничава полето на действие на заинтересуваните по административните преписки лица.

Уважаеми господа,

Моля да разработите стратегия и да дадете ясни указания на администрацията на изпълнителната власт за изпълнение на закона, при едновременното спазване на целта му и правата на физическите и юридическите лица.

С уважение:

инж. Йоан Крикор Каратерзиян

Председател на Управителния съвет на

Камарата на геодезистите в България

гр. Варна, 09 април 2020 г.

__________________________________________________________________

Извадка от Протокол № 123 на Комисията по правни въпроси при 44-то Народно събрание:

На 5 април 2020 г., неделя, от 14,05 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси при следния 

ДНЕВЕН РЕД:
Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., № 054-01-28, внесен от Красимир Георгиев Ципов, Емил Маринов Христов и Анна Василева Александрова на 2 април 2020 г.
…

Преминаваме към § 3 – текст на вносител.
Предложение от Красимир Ципов и група народни представители.
Предложение за редакция от работната група.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков. 

КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми високи гости! Първо искам да отбележа нашето удовлетворение, че господин Ципов – един от основните вносители на Законопроекта, се е вслушал в много от критиките и разискванията на първо четене. Бяхме свидетели на това по предишния параграф, когато се е предприело коренно различие и много по-конституционосъобразен подход за определяне на тези дела. Перфектни решения няма в сегашната ситуация. Затова подкрепихме и предишния текст.
Тук също е направено усилие да се вземат бележки. Продължаваме да считаме обаче, че чл. 4, какъвто беше приет първоначално, осигурява по-голяма яснота и по-добра защита за хората, поради което ще се въздържим за новите редакции на чл. 4 и предпочитаме той да остане във варианта си, който е в момента. 

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Заповядайте, уважаеми господин Кирилов. 

МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Подкрепям становището на колегата Зарков чл. 4 да остане във вида, в който е. Благодаря. 

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Заповядайте, адвокат Гигова. 

ВАЛЯ ГИГОВА: Аз съм написала и писмено становище, но все пак ще обърна внимание върху два факта. Адвокатурата също смята, че разпоредбата на чл. 4 в сегашния вариант на Закона е разпоредбата, която съответства най-много на извънредното положение. Защо, уважаеми колеги? Не може сто пъти на ден да призоваваме хората да си останат вкъщи, да си останат по домовете, а в същото време да изменяме правилото на чл. 4, което удължаваше сроковете и им даваше възможност и след извънредното положение да извършват действия, които са им необходими, за да комуникират с администрацията.
Аз, както и Вие, получих доста обаждания и коментари от колеги, включително от колеги от администрацията, и мисля, че разпоредбата на чл. 4 не се разбира. Член 4 не е направен за администрацията, той е направен за гражданите, на които им казваме да си стоят вкъщи и да не правят абсолютно нищо, вън от това да ходят за хляб, за лекарства и при необходимост – при възрастни и болни хора, за да им носят лекарства.
Тази разпоредба не спира срокове, удължава сроковете и това не означава, че хората няма да имат възможност по време на извънредното положение, ако желаят, да извършат съответно действие. Трябва да се направи ясна разлика между административна услуга и административен акт. С този текст нито са спрени административните услуги, нито дейността на администрацията. Да, вярно е едно, че ако действията на администрацията зависят от изтичане на определен срок за гражданин или юридическо лице, администрацията трябва да изчака този срок, за да се произнесе с акт. Да, наистина това е вярно. Обаче ние в момента кой интерес защитаваме – интереса на хората да си стоят вкъщи или интереса да имаме бързо административно произнасяне? Една от двете ценности трябва да се избере.
Текстът, който е предложен, е абсолютно неясен, защото не казва кога трябва да се подаде искането за удължаване на срока – докато той тече или след като е изтекъл. Ако е: след като изтече този срок, това ще бъде възстановяване на срок, а не удължаване на срок.
На второ място, в чл. 4 има две точки. Точка 2 от чл. 4, както е сега в Закона, касае всички издадени срочни административни актове – това са разрешения, лицензионни разрешителни, регистрационни режими. Нали не смятате, че е нормално да се удължава разрешението за носене на оръжие с два месеца, а примерно разрешението на един обикновен човечец, който се занимава с търговия и разрешението му изтича по време на извънредното положение, да бъде принуден да отива и да иска удължаване на разрешението си за извършване на търговска дейност – за продажба на алкохол, на цигари и така нататък.
Ако не е ясно за администрацията, нека направим една проста алинея 2, в която да кажем: ако в срока на действие на извънредното положение всички заинтересовани лица са съгласни с издавания административен акт (това е разпоредбата на чл. 90, ал. 1, т. 1 от АПК – тази възможност сега съществува в АПК), тогава няма никаква пречка административният орган да се произнесе. Ние имаме правило в АПК, което изрично казва: административният орган не чака срока, а се произнася, ако всички са заявили съгласие с произнасянето. Обаче проблемът в административните производства не са молителите в административното производство – актът е винаги изгоден за молителя. Проблемът са третите лица, които са заинтересовани. С тези разпоредби на удължени срокове се бранят техните права – не на самите участници. Затова смятам, че разпоредбата трябва да остане в този си вид.
Сега предлагате с този закон удължаване с един месец на срока за деклариране на висшите държавни органи в тази държава на конфликт на интереси – с един месец от изтичане на извънредното положение. А обикновените хора – не. Защо? 

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема адвокат Гигова.
Заповядайте, уважаеми господин Митев. 

ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Доколкото разбрах от мотивите на вносителите, този текст, който е предложен по вносител, съответно и редакцията, която е направена, са направени именно защото различните администрации тълкуват различно действащия чл. 4. Това, което адвокат Гигова предлага – да правим като ал. 2, питам: при общи административни актове как точно ще открием всички заинтересовани лица? На практика ще блокираме изобщо издаването на общи административни актове. Хайде, при индивидуалните е ясно – заявител, административен орган. При общите какво ще правим, как ще ги търсим, как ще търсим тяхното съгласие? Ще ги търсим с „Държавен вестник“ и ще чакаме – извънредното положение ще свърши, това Ви е ясно, то не може вечно да продължава. 

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Попов. 

ФИЛИП ПОПОВ: Аз също съм на мнение, че сега действащата разпоредба е много по-ясна от тази, която се предлага в този момент, която ще доведе до много по-голямо неразбиране и от страна на администрацията, и на гражданите за това какво и в какъв срок трябва да правят – какви са им правата и задълженията, правомощията.
Предлагам да не приемаме този текст – да си остане сега действащият. И той не е идеален, но в тази ситуация мисля, че е по-добрият вариант. 

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Магдалинчев. 

БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители! Аз също намирам за по-удачен, по-ясен и по-чист текста на чл. 4 в сегашната му редакция. В предложението, което се прави, да бъде изменен текстът се създават различни хипотези, които биха могли да се тълкуват по различен начин. Считам, че тези две точки са много, много по-ясни относно удължаването на сроковете, така както са изписани. Мисля, че тази разпоредба следва да се запази. 

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Зарков. 

КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Вземам повод от изказаните досега юридически аргументи само за да припомня и на тези, които ни гледат, и на нас, като хора, които ще вземем политически решения – освен че е по-ясен чл. 4, той е и концептуално различен. Сегашният чл. 4 удължава за всички хора с един месец от отмяната на извънредно положение дадени срокове. Предложената редакция превръща тези хора, на които ние искахме да удължим сроковете със закон, в молители към администрацията – те трябва да се обърнат, да се помолят, да се обяснят и да чакат съответното решение, както вече разбрахме, по серия от не-изключително ясни хипотези. Така че не е само въпрос на юридическа техника, а и дълбоко концептуален въпрос на нивото на защита.
Считаме, че трябва да остане така, както бяхме се разбрали миналата седмица. Благодаря. 

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Само да отбележа, може би като реплика към Вашето изказване, че идеята ни беше с оглед на това администрацията да не спира да работи. Да, съгласна съм, че първоначалната редакция може би е по-чиста и по-добра, но идеята ни е била само и единствено по отношение на становищата, които сме получили от Агенцията по обществени поръчки, от Столична община, от различните общини – другите градове. (Реплика от министър Данаил Кирилов при изключени микрофони.)
Затова бихме искали в тази връзка държавата да не спира да работи, нито администрацията. Може би ако приложим една ал. 2 по предложението на адвокат Гигова, в такава редакция… (Реплики.) 

ВАЛЯ ГИГОВА: Може ли само да кажа? Тази разпоредба я има в чл. 90, ал. 1, т. 1 – АПК. Ако искате да напишем изрично, че административните органи продължават да извършват дейността си вън и независимо от продължените срокове, но то просто е нелепо да се пише. Ние имаме такъв текст в АПК. 

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Митев. 

ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Ако се ориентираме към запазване на действащия текст, аз също настоявам да има ал. 2 на база на това, което чухме. За нас, като юристи, може да е ясно, но в администрациите не всички са юристи, или да са юристи, правят превратно тълкуване на Закона. И е хубаво това, което е записано в АПК като правило, нищо че го има в АПК, да го запишем и тук. Благодаря. 

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Попов. 

ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Едно от основните правила в правото изобщо е, че незнанието на закона не е оправдание, особено що се касае за администрацията. Това е, извинявайте, абсурдно. 

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Магдалинчев. 

БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря.
Аз си позволявам за втори път да взема отношение по този текст, но създаването на допълнителна алинея към него според мен не е целесъобразно, и ще Ви кажа защо. Защото този закон има действие само при извънредна ситуация, тоест това, което не е разписано в него, продължава да се прилага в общите разпоредби, които действат в момента. АПК си е напълно валиден процесуален закон, намира си приложение, доколкото няма нещо изрично разписано в специалния закон, който регламентира случаите в извънредно положение. 

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Кирилов. 

МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще бъда много кратък, защото дебатът рискува да представи нещата невярно към Вашите зрители. Администрацията няма съмнение, че работи – никога не е имала съмнение. Ако Агенцията по обществени поръчки има проблем, то този проблем е образователен, че не може да прочете правната норма и да я съобрази. Но не може с дебат да образоваме правните субекти – Законът е ясен и трябва да се прилага по този начин. 

ВАЛЯ ГИГОВА: Ето го чл. 90 – той е страшно ясен. Ако трябва, да прочетем чл. 90 от АПК. Вижте какво казва: „Административните актове не се изпълняват преди да са изтекли сроковете, освен ако всички заинтересовани писмено поискат изпълнение или със закон или разпореждане е допуснато предварително изпълнение“. Като има допуснато предварително изпълнение, ако се касае за двама души – заинтересовани, идват, казват: съгласни сме, нека актът да бъде изпълнен, няма никакъв проблем. Просто никой не чете АПК, не знам защо. 

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Гигова.
Заповядайте, уважаеми господин Нотев. 

ЯВОР НОТЕВ: Госпожо Председател, самият дебат, в който взеха участие уважавани представители на институции – говоря за господин Магдалинчев, господин Чолаков, за министъра, а и колегите, които взеха отношение, най-вече обстоятелственото изложение на адвокат Гигова, ме убеди, че новата редакция, предложена днес, повече обърква, допринася за неправилно прилагане на Закона и от администрацията, и от гражданите, към които е адресиран. Мисля, че всички се убедихме в това.
Остана спорът дали трябва да преповторим чл. 90, който е действаща норма, и разбира се, че не ни приляга да го направим, защото да преповтаряме в този Закон за извънредното положение друг текст някак си не подхожда на ситуацията. Би допринесъл също за дообъркване на гражданите по начина, по който се изпълни. Споделям напълно съображенията, че не сме форум, който трябва да допринесе за образованието и допълване на правните знания на прилагащите органи в администрацията. 

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Нотев.
Заповядайте, уважаеми господин Митев. 

ХРИСТИАН МИТЕВ: В такъв случай, щом се ориентираме към оставане на старата редакция, се надявам оттук нататък тогава да нямаме такива писма и становища, които получаваме от министерства и администрации за това, че текстът на действащия чл. 4 не им е ясен. Не смятам, че е целесъобразно парламентът да се събира всяка седмица, за да изменя и допълва този закон. Благодаря. 

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Колеги, други изказвания? Няма. Закривам дебата. 

Подлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
За и против – няма, въздържали се – 20.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, заедно с предложението за редакция.
За – няма, против – 7, въздържали се – 13.

По време на извънредното положение на много хора бяха съставени актове за това, че се разхождаха в парковете, но изпълнителната власт не си беше свършила работата...

За да не стават недоразумения при въвеждането на противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравето и за да може държавата и общините да поемат отговорността, която се полага на изпълнителната власт, предлагаме мерки, които да не позволяват да се нарушават основни принципи на административното производство.

Алея в парк, чрез която се осъществява пешеходен достъп от голяма многофамилна сграда до пешеходна пътека.

Алеи в парк, които са част от останалата улична мрежа.

Посочените примери за алеи, които нормално се използват за пешеходно движение могат да бъдат изключвани от обхвата на ограничителните мерки.

За да се прецизират налаганите не само сега, а и вбъдеще ограничителни мерки, направихме следното предложение:

КАМАРА НА ГЕОДЕЗИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ Адрес: 9002, гр. Варна, ул. Ген. Паренсов № 3, вх. В, ап. 67 Електронен адрес: www.geodezisti.net Моб. тел.: +359 (88) 8240587 Електронна поща: imagebg@gmail.com

Регистрационен № СТ-110 от 04.04.2019 г.

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

44-ТО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ ПРИ 44-ТО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

ДО

СТОЯН РАДКОВ БОЖИНОВ

НАР. ПР. ОТ 44-ТО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

СТАНОВИЩЕ

от инж. Йоан Крикор Каратерзиян

Председател на Управителния съвет на Камарата на геодезистите в България

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. със сигнатура 054-01-28, постъпил в 44-то НС на 02 април 2020 г. и предложение на нар. пр. Стоян Божинов с вх. № 054-04-84 от 03 април 2020 г.

Уважаема госпожо Караянчева,

Уважаема госпожо Александрова,

Уважаеми господин Божинов,

При прилагане на противоепидемични мерки от министъра на здравеопазването, с които се преустановяват “посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места”, бяха констатирани пропуски в законодателството по отношение на установяване на конкретните зони на ограничения на споменатите “открити обществени места”. Поради невъзможността бързо и прецизно да се означат тези територии на място с необходимите ограничителни знаци и съоръжения от органите на реда и поради нормалното ползване на части от паркове и градини като пешеходни алеи за пряк достъп до често посещавани обекти като административни сгради, магазини, спирки на масовия градски транспорт и т.н., както и за спазване на основните принципи на административното производство, е необходимо географското определяне на въвежданите с индивидуален административен акт на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравето ограничения.

Необходимо е да се даде възможност за геокодиране на информацията за територията на въведените ограничения и ползването ѝ от възможно най-широк кръг потребители за възможно най-кратко време от въвеждането на ограничението. Информацията трябва да може да се ползва напълно безплатно и от разработчици на приложения.

За да бъде отстранена тази празнота в закона, предлагаме той да бъде допълнен, както и предложеното допълнение да запази действието си и след прекратяването на извънредното положение. Предложеното допълнение ще даде възможност на собствениците на имоти, областните управители и кметовете на общини, райони, градове и села да добавят в плановете за действие при кризи и тази информация, за да могат да реагират навреме при бъдеща подобна ситуация.

Конкретно предложение:

§ … В Закона за здравето се прави следното допълнение:

Към чл. 63 се добавят нови ал. 9 и ал. 10 със следния текст:

“(9) Когато мерките по ал. 1 и ал. 2 ограничават свободното движение, собствениците на имотите сигнализират на място, а областните управители и кметовете осигуряват публична информация за териториалния обхват на въвежданите мерки.

(10) Информацията по ал. 9 е публична, безплатна и включва графично изобразяване и координатен регистър на териториите с ограничение на движението.”

Забележки:

1. Ако допълнението бъде прието, същото трябва да запази действието си и след отмяна на извънредното положение.
2. Моля, ако е необходимо прецизиране на текстовете, имайте предвид, че под “кметове” трябва да се имат предвид кметовете на общини, райони, градове и села.

С уважение:

инж. Йоан Крикор Каратерзиян

Председател на Управителния съвет на

Камарата на геодезистите в България

гр. Варна, 04 април 2020 г.

Работата на администрацията трябва да продължи, но не и за сметка на правата на гражданите.

В 44-то Народно събрание е внесено искане за възобновяване на сроковете по административните процедури, които спряха да текат от въвеждането на извънредното положение. Още с въвеждането му предупредихме законодателя, че тези въпроси трябва да се регламентират със закон. За щастие, това беше направено и то с почти пълно мнозинство и консенсус между парламентарно представените партии. Сега, обаче, има искане, това да бъде отменено и при неработещо електронно управление и непубликувани административни актове в нормативно регламентирания електронен формат, има опасност заинтересуваните физически и юридически лица да не получат достъп до информация. С това ще бъдат нарушени основни права, които не са и не могат да бъдат отменени с въведеното извънредно положение.

За това изпратихме следното становище:

КАМАРА НА ГЕОДЕЗИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ Адрес: 9002, гр. Варна, ул. Ген. Паренсов № 3, вх. В, ап. 67 Електронен адрес: www.geodezisti.net Моб. тел.: +359 (88) 8240587 Електронна поща: imagebg@gmail.com

Регистрационен № СТ-109 от 04.04.2019 г.

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

44-ТО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ ПРИ 44-ТО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

СТАНОВИЩЕ

от инж. Йоан Крикор Каратерзиян

Председател на Управителния съвет на Камарата на геодезистите в България

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. със сигнатура 054-01-28, постъпил в 44-то НС на 02 април 2020 г.

Уважаема госпожо Караянчева,

Уважаема госпожо Александрова,

Като специалисти в областта на кадастъра, устройственото планиране и инвестиционното проектиране, имаме задължението да участваме активно в защитата на собствеността – частна и публична, която във времена на криза е особено уязвима. Имаме и задължението да защитим интересите на нашите клиенти в административното производство. Поради това, че се намираме в извънредна ситуация са необходими извънредни мерки за защита на собствеността и правата на гражданите. Затова изразяваме следното становище по горепосочения законопроект:

Приемаме за правилни и обосновани действията Ви като законодатели да регламентирате сроковете на административните производства в условията на извънредно положение с ограничаване правото на придвижване и събиране със закон. Не приемаме отпадането на въведеното с чл. 3, т. 3 и чл. 4 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. удължаване на сроковете по административните производства, но ще адмирираме всяко разумно и обосновано тяхно облекчаване, което не е в нарушение на основни права на гражданите.

В този смисъл, поради физическото ограничаване на придвижването на гражданите, особено между населените места и поради това, че дори предвидените в закон задължения на изпълнителната власт да предоставя електронни услуги и да публикува издадените актове в електронен формат не се изпълняват, предлагаме следните конкретни промени в предложения проектозакон:

1. В § 2 се правят следните изменения: Точка 3 се отменя.

2. В § 3 се правят следните изменения и допълнения: Текстът на § 3 се заменя със следния текст:

   2.1. Основният текст на чл. 4 става ал. 1.

   2.2. Към чл. 4 се добавя нова ал. 2 със следния текст:

“(2) Ал. 1 не се прилага за процесуалните срокове по висящите административни производства за:

1. услугите, които се заявяват и изпълняват единствено по електронен път;

2. предоставяне на информация на физически и юридически лица по реда на Закона за достъп до обществена информация, която може да бъде получена от заявителя с отдалечен достъп.”

Наложително е в чл. 1 да бъде формулирана целта на закона, за да се избегнат свободни интерпретации на текстовете.

Мотиви:

Предложените текстовете на § 2, т. 3 за отмяна на чл. 3 т. 3 от Закона и § 3, който променя изцяло концепцията за удължаването на сроковете по административните производства по време на кризата и плавното му възобновяване, са в противоречие с принципите на Конституцията на Република България и принципите на административното производство.

Движението на хора в градовете и между населените места частично се генерира вследствие на удовлетворяване на изискването за лично присъствие от страна на гражданите при упражняване на законните им права като заинтересувани лица. Гражданите няма да имат фактическа възможност да упражняват законните си права по отношение на административните срокове в рамките на времето, през което е въведено извънредно положение, което цели ограничаване на пътуванията, предотвратяване на струпването на повече от двама “възрастни” на едно място, както и ограничението по отношение на невъзможността малолетните лица да бъдат оставени сами в домовете им, също произтичащи от въведеното извънредно положение. Освен това, отпадането на удължаването на “сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган”, ще генерира допълнително движение на хора. Имайки предвид невъзможността от напълно електронно обслужване на физическите и юридическите лица, както и провеждането на дистанционни обществени обсъждания, заседания на експертните съвети и т.н. е важно да се елиминират възможностите за лишаване на заинтересуваните лица от права, уредени в законодателството.

За да не се блокира напълно административното производство, предлагаме то да се възобнови за услугите, които се заявяват и изпълняват единствено по електронен път.

От друга страна, изрично трябва задължително да се укаже, че и през време на действие на извънредното положение, Законът за достъп до обществена информация ще продължи да действа и да бъде един от добрите механизми за граждански контрол.

С уважение:

инж. Йоан Крикор Каратерзиян

Председател на Управителния съвет на

Камарата на геодезистите в България

гр. Варна, 04 април 2020 г.

Проектът за Изменение на Общия устройствен план (ИОУП) на Община Царево е не просто в противоречие със закона, а грубо погазва Конституцията на Република България!

Абсурдно е отново и отново да се представя един незаконосъобразен проект на изменение на общ устройствен план!

Всички материали по Консултации по ЕО на проекта за Изменение на ОУП на Община Царево са публикувани тук.

Проблемите със законността, очевидно се коренят някъде много, много дълбоко в изпълнителната власт. Не е нормално при толкова много специалисти, които са участвали в изработването и приемането на плана, същият не просто да не е съобразен със законите и наредбите, а да погазва Конституцията на Република България.

Интересно е на кого, какво не е ясно, след като всички необходими данни са официално публикувани и безплатно достъпни на електронните страници на органите на изпълнителната власт. Е, разбира се, има скрити данни, за които има откъслечни данни, но те са в ръцете на проектантите и администрацията - това са подробните устройствени планове.

Това са причините да дадем отрицателно становище по провеждащите се за Консултации по ЕО на проекта за Изменение на ОУП на Община Царево.

КАМАРА НА ГЕОДЕЗИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ Адрес: 9002, гр. Варна, ул. Ген. Паренсов № 3, вх. В, ап. 67 Електронен адрес: www.geodezisti.net Моб. тел.: +359 (88) 8240587 Електронна поща: imagebg@gmail.com

Регистрационен № СТ-108 от 20.03.2019 г.

ДО

МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО

РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

ДО

МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ ПРИ ОБЩИНА ЦАРЕВО

ДО

КМЕТА НА ОБЩИНА ЦАРЕВО

СТАНОВИЩЕ

от инж. Йоан Крикор Каратерзиян

Председател на Управителния съвет на Камарата на геодезистите в България

Относно: Проект за Изменение на Общия устройствен план (ИОУП)  на Община Царево.

Уважаеми дами и господа,

Като професионална организация на геодезисти, която е създадена с цел да следи и взема мерки за защита на собствеността, инвестиционния процес, екологията и жизнената среда; превенция на незаконните действия и практики; доказване на незаконни действия и практики; подпомагане на дейността на държавните и общински структури; създаване на устойчиви добри практики, сме длъжни да Ви обърнем внимание на някои от допуснатите грешки в Общия устройствен план на община Царево, които имат съществено значение за предложеното проектно решение и ще рефлектират отрицателно върху живота и здравето на жителите и гостите на Република България. Някои от тези грешки водят до пряко нарушаване на Конституцията на Република България.

Конкретни забележки:

1. Границата на зона “А” по ЗУЧК не е отразена правилно – при определянето на зоната не е взета под внимание територията на морския плаж, ведно с прилежащите дюни. Тези данни са отразени в специализираните карти и картите на охранителни зони “А” и “Б”, налични за свободно и безплатно ползване. Тази грешка води до директно нарушаване на Конституцията на Република България и прави Общият устройствен план незаконосъобразен. Поради тази причина, същият не може да произведе правен ефект.

Зона "А" по ЗУЧК, според проекта на ИОУП на община Царево.
Плажът за природосъобразен туризъм "Корал" е един от фрапиращите примери за безотговорност и безстопанственост от страна на органите на изпълнителната власт!

Зона "А" по ЗУЧК, според официалната информация на АГКК.

2. Видно от документацията на плана и съпоставянето му с издадени заповеди на министъра на туризма, при представяне на информация за площта на морските плажове, която участва в изчислението на броя на плажуващите, не е отразена вярно активната плажна площ. Завишена е и дължината на “пясъчните плажове”. Това води до грешно представяне на параметрите в плана, изкуствено завишаване на рекреационния капацитет на общината и влошаване на условията за живот и туризъм.

Съпоставка между проекта на ИОУП и Заповед на министъра на туризма, направена от Борислав Борисов - еколог.
Материалът е публикуван във Фейсбук групата "Да не допуснем с. Синеморец да се превърне в Слънчев Бряг!"

Съпоставка между проекта на ИОУП и Заповед на министъра на туризма, направена от Борислав Борисов - еколог.
Материалът е публикуван във Фейсбук групата "Да не допуснем с. Синеморец да се превърне в Слънчев Бряг!"

3. Като граница на населеното място са формирани единични или групи от малко на брой поземлени имоти, които не са урегулирани с предходен подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП – ПРЗ).

Един частен уж "урегулиран поземлен имот", през който се осъществява достъп до морски плаж, предмет на концесионен договор.

Същият този имот, отразен като част от населеното място...

Нови вилни и курортни зони, с които се надвишава капацитетът на реално съществуващата площ за плажуване.

Новопредвидени вилни и курортни зони, с които се надвишава капацитетът на реално съществуващата площ за плажуване.

Поради тези причини и заради загрижеността ни за установяване на законност, добра жизнена среда, запазване на обществените ресурси за бъдещите поколения и развитие на туризма в полза на цялото общество и териториалната общност, Ви предоставяме следното становище:

Не приемаме представения проект за изменение на Общия устройствен план на община Царево, поради това, че не е изработен върху вярна основа, ползва отчасти неверни данни, въз основа на което не предоставя възможност за благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението.

С уважение:

инж. Йоан Крикор Каратерзиян

Председател на Управителния съвет на

Камарата на геодезистите в България

гр. Варна, 20 март 2020 г.

Забележка: Снимките и коментарите към тях са вмъкнати в текста на становището, за да илюстрират по-добре за широката публика някои от проблемите. Със същите и много повече информация, разполагат отговорните специалисти.