Регистрационен № СТ-114 от 08.04.2021 г.
ДО
ДО
МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО
СТАНОВИЩЕ
от инж. Йоан Крикор Каратерзиян
Председател на Управителния съвет на Камарата на геодезистите в България
Уважаема госпожо Николова,
Уважаема госпожо Аврамова,
В продължение на дългите години експлоатация на Българското Черноморие (в някои случаи вандалска), продължиха опитите, както на централната изпълнителна власт, така и на законодателя, да дефинира понятието “Морски плаж” и санкционира неразумното му използване. Едновременно с това, обаче, същите тези власти се опитаха да ограничат реалното опазване на този невъзстановим ресурс, изключително важен за поколенията, идващи след нас.
Опитите с административни похвати да се увеличи административната тежест за провеждане на формалната процедура по регистриране на Морските плажове в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР), започнаха с допълването на ал. 10 към чл. 6 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) с § 1 от ЗИДЗУЧК (ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г.). С тази норма се вмени задължение на министъра на регионалното развитие и благоустройството на заявява отразяването на Морските плажове в КККР. Апропо, заявлението се подава писмено до началника на съответната служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК), която е на подчинение на заявителя (т.е. министъра). Тази процедура беше допълнително усложнена със замяната на единия министър с друг – този на туризма, с § 1 от ЗИДЗУЧК (ДВ, бр. 20 от 15.03.2016 г.). Позовавайки се на това си задължение, например, министърът на туризма заяви отразяването на морските плажове, попадащи на територията на СГКК – Бургас, на което пък, началника на службата отговори, че иска от министъра да конкретизира тези плажове. Това е един от примерите, които показват, колко неразумна е тази конструкция на административното производство, при положение, че става въпрос за територии, които са изключителна държавна собственост, съобразно географското си местоположение и наличието на “пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания”, съгласно Конституцията на Република България (КРБ) и ЗУЧК. Очевидно, администрацията на министъра на туризма няма фактическата компетентност да установи наличието на Морски плаж в специализираните карти или на място. Поради това не е обосновано на министъра на туризма да се вменява и юридическата компетентност за това.
Въз основа на горепосочените мотиви, както и в съответствие с целта на законопроекта, а именно “прецизиране и допълване на действащите разпоредби на чл. 6, ал. 10… от ЗУЧК във връзка с управлението на морските плажове”, даваме следните конкретни предложения:
Да се отмени ал. 10 от чл. 6 на ЗУЧК.
В преходните и заключителните разпоредби да се добави нов § 4а със следния текст: “В Закона за кадастъра и имотния регистър се добавя нов чл 52, със следния текст: “Чл. 52а. Службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота, отразява служебно в кадастралната карта и кадастралните регистри територията на Морските плажове в едноседмичен срок от приемане на съответната специализирана карта по чл. 6, ал. 7 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие.””
Имаме и конкретни забележки към оценката за въздействие на проекта, а именно:
В “Проблем 1”, б. “а” е описано, че не е ясно за кои обекти министърът на туризма следва да упражни правомощието си по чл. 6, ал. 10 от ЗУЧК. Това не отговаря на истината, тъй като систематичното място на нормата в чл. 6, указва, че става въпрос именно за Морските плажове.
В “Цел 1” е указано, че се цели правилното прилагане на нормата на чл. 6, ал. 10 от ЗУЧК. В по-горе описаните мотиви, както и от практиката на администрацията на изпълнителната власт до сега, става ясно, че проблемът е в изкуственото разделяне на административната процедура в две министерства, като едното от тях няма фактическата компетентност по проблема.
Към т. “3. Заинтересовани страни”, трябва да се
добави министърът на регионалното развитие и благоустройството, поради неговата компетентност да упражнява ръководство и контрол по цялостната дейност във връзка с кадастъра, геодезията и картографията и
т. “3.6. Посетители на морски плажове” да се промени на всички граждани на Република България, поради това, че всеки един гражданин на страната притежава част морските плажове, а те са и национално богатство.
По т. “4. Варианти на действие. Анализ на въздействията”, както при “Вариант 1 “Без действие””, така и при “Вариант 2 “Приемане на ЗИДЗУЧК””, няма да има положително въздействие. Само ще се даде допълнително разяснение на министъра на туризма, което може да се даде и под формата на методически указания.
По т. “5. Сравняване на вариантите”, също промяната в чл. 6, ал. 10 от ЗУЧК не може да се определи като “Висока” и не би трябвало да се включва в една графа с измененията на следващите текстове. Причините са описани в предходните точки.
По т. “6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)?”. По “Проблем 1”, неправилно е отразено, че “Актът не въздейства върху микро, малките и средни предприятия”. Затвърждаването на участието на министъра н туризма в процедурата допълнително препятства отразяването на морските плажове в КККР. С това се дава възможност за лесно заобикаляне на Конституцията на Република България и съответно нанасяне на множество удари върху дребния бизнес, като се дава възможност, от природните ресурси да се възползват ограничен брой хора, близки до властта.
Към т. “6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)” трябва да се добавят мотивите, които посочваме в предходната точка.
Моля да се съобразите с направените от нас предложения.
Моля да публикувате проектите на нормативни актове в свободен машинно четим формат.
Моля да публикувате и консолидираните версии на проектите на нормативни актове.
Предварително Ви благодаря за отделеното време и внимание!
С уважение:
инж. Йоан Крикор Каратерзиян
Председател на Управителния съвет на
Камарата на геодезистите в България
гр. Варна, 19 март 2021 г.
Освен това по това крайбрежие има защитени местности и паркове - какъв ще е статута на т.н. плажове там №пътища, паркинги, къмпинги и т.н. "екстри"/ Кой и кога ще прочете под какво се е подписвало българско правителство примерно по "натура 2000" или пък за ПП Странджа. Кой трябва да контролира какво се прави или какво не се прави по въпроса и ако такъв контрол липсва, кой кого и как трябва да санкционира, та да не плаща държавата от хазната глобите налагани от ЕС на България заради безхаберието и неграмотността на някой пореден селяндур.
ОтговорИзтриване