Мисли

"Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.
Когато дойдоха за мен - вече нямаше кой да говори."
Мартин Нимьолер (1892 - 1984)

петък, 29 юни 2018 г.

Какво и защо се случва с българското черноморие? От къде тръгна всичко и до къде може да стигне?

Не са тайна апетитите на бизнеса към курортните дестинации в България. Те са напълно нормални. Изкривени през нашата действителност, обаче, придобиват доста уродлив вид, главно заради завземането на тази територия от “тъмни сили”. И за това способства и българското законодателство. Именно тази зависимост трябва да разбулим, без да имаме претенции за изчерпателност. Имаме това задължение като съсловна организация на геодезисти, загрижени за правовия ред и честта на нашата професия. Като геодезисти, имаме задължението на защитаваме собствеността от посегателство и да посочваме слабостите на законодателството в тази област.
Не си мислете, че хаосът и административният произвол в законодателството, свързано с устройственото планиране не Ви касае. Това е проблем, който оказва влияние за десетилетия напред, а решаването му, когато го осъзнаем, ще коства още десетки години лишения за покриване на загубите от злоумишлените действия на шепа хора.

Законът, на който е предоставено да “урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България”, е Законът за устройство на територията (ЗУТ). Това е специалният закон в тази област и другите закони не могат да му противоречат. Влязъл в сила на 31 март 2001 г., той е наследник на поредица закони и други нормативни актове, започнали да уреждат устройственото планиране и строителството в България още в края на 19-ти век. Добър или лош, спазван или не, това беше единствената норма до скоро и беше някаква преграда пред нездрави апетити. На “силните на деня”, обаче, не беше достатъчно да се “прецеждат през ситото на нормите” на ЗУТ, колкото и рехави да са те в някои отношения. Започнаха своеволни и непозволени тълкувания от правоприлагащите органи. Законодателят, от друга страна, угаждаше на централната изпълнителна власт и приемаше какви ли не норми и по какъв ли не начин…
В крайна сметка, “бъркането” в законодателството, се услади на “тъмните сили” и те решиха да “разкъсат ситото”, през което се “процеждаха”. В резултат на това беше приет, а на 1 януари 2008 г. влезе в сила Законът за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Облечен в красиви фрази и показващ голям пестник на нарушителите, всъщност се оказа, че в големия пестник, е скрита лимонка, която може да направи “на пух и прах” природата, публичната собственост и правата на гражданите и гостите на Република България. Това се случи, защото вече не се знае кой закон урежда обществените отношения в областта на устройственото планиране. Въпреки категоричния текст на закона, който урежда създаването на нормативните актове - Законът за нормативните актове (ЗНА), че “обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен”, на ЗУЧК бяха вменени на първо място “условията и реда за определяне на териториалния обхват на Черноморското крайбрежие и на крайбрежната плажна ивица, изискванията, правилата и нормативите за тяхното устройство, ползване, застрояване и опазване”. Т.е. ЗУТ за крайбрежната плажна ивица… Да, обаче, действието на ЗУТ не е ограничено на териториален признак… 
Това, като че ли, не беше достатъчно, защото се оказа, че въпреки разнобоя в законодателството, много администрации се съобразяват с целите на закона и желаещите да го заобиколят, срещат някои трудности. Тогава изневиделица се появи нова администрация, на която бяха предоставени функции по устройство на територията за крайбрежната плажна ивица - това е Министерството на туризма. “Ни в клин, ни в ръкав”, въпреки липсата на административен капацитет (или точно поради тази причина), на тази институция беше вменена една, чисто формална функция по завземането на изключителната държавна собственост - подаване на заявление. Може би, тази брънка, трябваше да прекъсне веригата, която крепи държавата, при напрежение между кражбата на публична собственост и закона… 
Тази институция, трябваше да се грижи и за преместваемите обекти. Обаче, забележете, Министърът на туризма проверява преместваемите обекти по плажовете, но няма възможността да предприеме действия, ако това се окаже незаконно строителство. Преди изменението на ЗУЧК, поне проеверките се осъществяваха от ДНСК, които са компетентния орган да се борят с незаконното строителство. Стигна се до абсурда, Министър Ангелкова да проверява леенето на първа плоча на варненския плаж. Проблемът е, че на фактически некомпетентни служители, се вменяват компетентности с нормативен акт.
За огромния скандал с погазването на Конституцията на Република България на плажа за природосъобразен туризъм "Корал", ще спомена само, че на Министъра на туризма е вменено задължението да заяви кои са границите на изключителната държавна собственост. Този факт е установен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), чрез Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) и чрез съответната Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) и се заявява, забележете, пред СГКК, структура на АГКК, подчинена на МРРБ. “Вклиняването” на МТ изглежда нелогично, ако се водим от постулатите на правовата държава. То, обаче, е твърде логично, на фона на случващото се в България. Толкова много случайности на едно място не се събират. Природата не го допуска… Нещо “мирише”! Апропо, няма да се учудя, ако заявлението, което миналата година е подала Министър Ангелкова, за отразяване на “всички морски плажове, разположени на територията на област Бургас”, е оставена без движение от Началника на СГКК - Бургас, поради това, че не са конкретизирани точно и по отделно обектите на заявлението…
“Най-доброто” тепърва предстои. Неотдавна, съществено се промени Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ). Тази промяна остана някак си далеч от полезрението на мястото, където се “кове” политиката - София, защото би трябвало да даде само някои технически характеристики на строителството в Черно море и река Дунав (както беше и със ЗУЧК)… И това е заложено в този закон - той не се занимава с устройство на територията. Не това се случи, обаче. На практика в ЗМПВВППРБ, се появиха текстове, уреждащи устройственото планиране на Черно море. Отново се вмениха задължения на фактически некомпетентни органи да решават въпроси, по които станаха компетентни по силата на нормативен акт. Така, отново едни добри намерения за съхраняване на Българската територия и природа, ще се окажат средство за нечестно забогатяване, чрез диво експлоатиране на  публичните природни ресурси от шепа хора!



Какво е решението:
Установяване на принципите на правото, при законотворчеството!
Нека, на първо време, устройственото планиране да отиде там, където му е мястото - в Закона за устройство на територията, както е заложено първоначално и да се наложи ефективен контрол върху изпълнителната власт за спазване на закона.

И за да не си помисли някой, че законодателството трябва да се прекрои така, че да отпадне определението за изключителна държавна собственост, ще кажа, че това е една от най-добрите норми, които връщат естествените природни дадености на България!

П. П. Извинявам се за фриволния, на моменти изказ, но не можах да се сдържа, заради фриволното отношение към богатството на България!


Инж. Йоан Каратерзиян
Председател на управителния съвет на
Камарата на геодезистите в България


Прочетете още:

За справка:


Извадка от Закона за устройство на територията (ЗУТ)

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) (1) Територията на Република България е национално богатство. Нейното устройство гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението.
(2) Този закон урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели.

Извадка от Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК)

С този закон се уреждат обществените отношения, свързани със:
1. условията и реда за определяне на териториалния обхват на Черноморското крайбрежие и на крайбрежната плажна ивица, изискванията, правилата и нормативите за тяхното устройство, ползване, застрояване и опазване;
2. правомощията и координацията на дейността на централните и териториалните органи на изпълнителната власт и на органите на местното самоуправление, както и взаимоотношенията им с физическите и юридическите лица при осъществяване на държавната политика по устройство на Черноморското крайбрежие.
3. (нова - ДВ, бр. 27 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) условията за управление на морските плажове и за предоставяне на плажни услуги.

Извадка от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ)

Чл. 1. (1) Този закон урежда правния режим на морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
(2) В морските пространства и вътрешните водни пътища и в пристанищата Република България упражнява суверенитет, определени суверенни права, юрисдикция и контрол в съответствие с общопризнатите принципи и норми на международното право и международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) С този закон се цели:
1. използването на Черно море и на р. Дунав в интерес на сътрудничеството с черноморските, крайдунавските и други страни;
2. улесняването на морските и речните връзки;
3. осигуряването на безопасност на корабоплаването, опазването на морската и речната среда при корабоплаване и поддържането на екологичното равновесие;
4. осигуряването на равнопоставен достъп до пазара на пристанищните услуги и повишаване на ефективността при осъществяването им;
5. подобряването качеството на услугите, предлагани на ползвателите на пристанищата;
6. намаляването на разходите и поощряването на морските и речните превози, включително на къси разстояния и комбинирания транспорт;
7. (нова - ДВ, бр. 28 от 2018 г.) прилагането на екосистемен подход и насърчаването на съвместното съществуване на различните дейности и начини на използване на морските пространства на Република България с оглед на постигане на устойчиво развитие и растеж на морската икономика, в т. ч. на морския енергиен сектор, транспорта по море, рибарството и аквакултурите, туризма, добива на суровини, опазването на подводното културно наследство и опазване, защита и подобряване на морската околна среда, включително устойчивост към последиците от изменението на климата.

Извадка от Закона за нормативните актове (ЗНА)

Чл. 10. (1) Обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен.
(2) Обществени отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото допълнение или изменение, а не с отделен акт от същата степен.

1 коментар:

  1. От написаното по горе става ясно,че "силните на деня" не обичат да им се противопоставят.Те не се нуждаят от вещи институции,които да им казват,че трябва да се спазва ЗУТ и Конституцията.И за това намират лесно решение.Управляващите в бързия стремеж да европеизи-
    рат плажната ивица,не се спират пред никакви законодателни и нормативни изисквания.А пък колко му е да се направят промени в името на туризма и "комерсиалността". Така се прави "държава в държавата",особенно,когато няма и магистрати в защита на природата
    и обществените интереси.

    ОтговорИзтриване