Отправихме конкретни предложения, които да решат отдавна разисквани проблеми:
- обнародване на всички актове на изпълнителната власт, включително схемите за разполагане на преместваеми обекти;
- отразяване на всички съществуващи морски плажове, включително дюните;
- обществено обсъждане при използването на плажната ивица за стопанска дейност;
- принудителни мерки за преустановяване на незаконни действия;
- опазването на дюните на територията на Република България и Европейския съюз да залегне като задължително условие в закона.
Публикувам пълния текст на становището:
КАМАРА НА ГЕОДЕЗИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Електронен адрес: www.geodezisti.net
Моб. тел.: +359 (88) 8240587
Електронна поща: imagebg@gmail.com
|
Регистрационен № СТ-100 от 20.03.2019 г.
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
СТАНОВИЩЕ
от инж. Йоан Крикор Каратерзиян
Председател на Управителния съвет на Камарата на геодезистите в България
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, със сигнатура 902-01-8 и вносител Министерския съвет, постъпил на 26 февруари 2019 г.
Уважаема госпожо Караянчева,
С оглед приемането на законопроект, който да подобри законодателството в интерес на гражданите на Република България и в частност за прилагане на чл. 15, чл. 18, ал. 1, чл. 41 и чл. 55 от Конституцията на Република България, моля да приемете и да внесете за обсъждане настоящото становище към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие със сигнатура 902-01-8 и вносител Министерския съвет.
За постигане целите на внесения от Министерския съвет законопроект и предвид огромната обществена значимост на използването на ограничения и невъзобновяем ресурс на българското черноморие, е необходимо да се променят разпоредбите на Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и Закона за защитените територии (ЗЗТ) и по-конкретно:
- да се обнародват всички актове на изпълнителната власт, включително схемите за разполагане на преместваеми обекти;
- да се отразят всички съществуващи морски плажове, включително дюните, по смисъла на закона;
- използването на плажната ивица за стопанска дейност да бъде предшествано от обществено обсъждане, по аналогия с чл. 62а, ал. 3 от ЗУТ;
- валидността на схемите за разполагане на преместваеми обекти не трябва да бъде по-дълъг от 5 години, предвид възможността за концесии със срок от няколко десетки години;
- трябва да се даде възможност за налагане на принудителни мерки за преустановяване на незаконни действия;
- опазването на дюните на територията на Република България и Европейския съюз да залегне като задължително условие в закона.
Конкретни предложения:
1. В чл. 5, ал. 1 от ЗУЧК се правят следните изменения и допълнения:
1.1. В изречение първо, след думата “планове”, се поставя запетая и се добавя следния текст: “схемите за разполагане на преместваеми обекти”.
1.2. В изречение второ:
1.2.1. след думите “Информацията се”, се добавя следния текст: “публикува в пълния ѝ обем на”;
1.2.2. текстът “предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация и чрез”, се премахва;
1.2.3. думата “страницата”, се заменя с думата “страниците”;
1.2.4. след думата “община”, се поставя запетая и се добавя следния текст: “Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на туризма в тридневен срок от издаването на съответния акт”.
Консолидирана версия на текста: “Чл. 5. (1) Физическите и юридическите лица имат право на информация за предвижданията на устройствените планове, схемите за разполагане на преместваеми обекти и за инвестиционните дейности, осъществявани на територията на Черноморското крайбрежие. Информацията се публикува в пълния ѝ обем на предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация и чрез интернет страницата страниците на съответната община, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на туризма в тридневен срок от издаването на съответния акт.”
2. В чл. 6, ал. 10 от ЗУЧК, се правят следните изменения и допълнения:
Текстът “Министърът на туризма заявява изменението на”, се заменя със следния текст: “Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, изменя”.
Консолидирана версия на текста: “(10)Министърът на туризма заявява изменението наИзпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, изменя кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на глава шеста от Закона за кадастъра и имотния регистър след приемане на специализираните карти на морските плажове.”
3. В чл. 13 от ЗУЧК, се правят следните изменения и допълнения:
3.1. Добавя се нова ал. 7 със следния текст: “(7) Проектите за разрешения за разполагане на преместваемите обекти и съоръжения на морските плажове, се подлагат на обществено обсъждане, проведено по реда на чл. 127, ал. 1 от Закона за устройство на територията от Министерския съвет по предложение на областния управител.”.
3.2. Ал. 7, се променя на ал. 8 и:
3.2.1. след думата “еднократно”, се добавя запетая и следния текст: “след мотивирано приемане или отхвърляне на предложенията от обществото обсъждане,”;
3.2.2.текстът “срока на концесията или наема”, се заменя със следния текст: “срок от 5 години”.
Консолидирана версия на текста: “(7) Проектите за разрешения за разполагане на преместваемите обекти и съоръжения на морските плажове, се подлагат на обществено обсъждане, проведено по реда на чл. 127, ал. 1 от Закона за устройство на територията от Министерския съвет по предложение на областния управител.(7)(8) Разрешенията за поставяне на преместваемите обекти и съоръжения на морските плажове се издават еднократно, след мотивирано приемане или отхвърляне на предложенията от обществото обсъждане, за срока на концесията или наема срок от 5 години и са валидни до изтичане срока на концесията, съответно наема, или до промяна на схемата по ал. 3.”
4. В Глава пета. “ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ” от ЗУЧК, се правят следните изменения и допълнения:
4.1. Добавя се нов чл. 22е със следния текст: “Чл. 22е. Главният прокурор на Република България, прилага принудителни мерки при неизпълнение на задълженията по чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 10.”.
4.2. Чл. 22е, се променя на Чл. 22ж.
5. В чл. 51, ал. 5 от ЗКИР, се прави следното допълнение:
Добавя се изречение трето със следния текст: “При отстраняване на явна фактическа грешка за обект изключителна държавна собственост, проектът се изработва служебно от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.”
Консолидирана версия на текста: “(5) За извършване на измененията в кадастралната карта се изработва проект в цифров вид във формата по чл. 12, т. 5 и в графичен вид, в който новообразуваните имоти са индивидуализирани с граници и идентификатор. Проектът се изработва от правоспособно лице по кадастър. При отстраняване на явна фактическа грешка за обект изключителна държавна собственост, проектът се изработва служебно от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.”
6. В § 6 от Преходните и заключителните разпоредби от ЗКИР, се прави следното допълнение:
В ал. 8, след думите “прилагането на”, се добавя следният текст: “Закона за устройство на черноморското крайбрежие” и се поставя запетая.
Консолидирана версия на текста: “(8) Когато при създаването и поддържането на кадастрална карта и кадастрални регистри се установи явна фактическа грешка в данните по ал. 2, свързани с прилагането на Закона за устройство на черноморското крайбрежие, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, тя се отстранява по реда на този закон.”
7. В чл. 23 от ЗЗТ, се правят следните изменения и допълнения:
7.1. Създава се нова ал. 1 със следния текст: “Пясъчните дюни от всички видове са природни забележителности.”
7.1. Ал. 1 става ал. 2 и след думата “минерали”, запетаята и текстът “пясъчни дюни” се премахват.
7.1. Ал. 2 и ал. 3, стават съответно ал. 3 и ал. 4.
Консолидирана версия на текста: “Чл. 23. (1) Пясъчните дюни от всички видове са природни забележителности.
(1)(2) За природни забележителности се обявяват характерни или забележителни обекти на неживата природа, като скални форми, скални разкрития с научна стойност, земни пирамиди, пещери, понори, водопади, находища на вкаменелости и минерали, пясъчни дюнии други, които са с изключителна стойност поради присъщата им рядкост, представителност, естетичност или които имат значение за науката и културата.
(2)(3) Природните забележителности се управляват с цел запазване на техните естествени особености.
(3)(4) Природните забележителности се обявяват с прилежаща територия, необходима за опазването им.”
Мотиви към предложените промени:
По т.т. 1 и 3 от настоящото предложение:
Схемите за разполагане на преместваеми обекти на територията на изключителната държавна собственост са планове от голям обществен интерес, предвид на това, че за извършване на стопанска дейност от страна на концесионера се използва имот, собственост на всички граждани на Република България. Освен това, преместваемите обекти, не променят местоположението си за срока на действие на схемите за разполагането им. Същите се възприемат като сгради и функционират като такива. В тази връзка, въпреки че са поставени временно, е необходимо обществеността да бъде информирана предварително за намеренията на изпълнителната власт и концесионера. Гражданите трябва да имат възможност да участват в процедурата по разрешаване на поставянето им. Също така, е недопустимо да няма информация на електронните страници на изпълнителната власт за местоположението на тези обекти. Освен посочените причини, промяната, която предлагаме, ще увеличи възможността за граждански контрол и ще защити конституционните права на гражданите.
По т.т. 2, 5 и 6 от настоящото предложение:
За да бъдат постигнати целите на предложеното от Министерския съвет изменение, трябва да бъде усъвършенстван законът по отношение на отразяването на имотите изключителната държавна собственост в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР). Съгласно Конституцията на Република България и ЗУЧК, изключителна държавна собственост са морските плажове, а те включват в себе си, както “пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж”, така и “крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата”. Това не се удостоверява с нарочен акт на изпълнителната власт, а е обективирано от физическите и географските характеристики на територията на крайбрежната плажна ивица. Съществуващата в момента правна рамка, “вклинява” в процедурата по изменение на КККР Министъра на туризма, чрез изискване за формално заявяване на изменението, при положение, че всички необходими за това данни се намират в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това дава възможност на органите на изпълнителната власт да не изпълняват задълженията си, вменени им от законодателя, а именно – да отразяват морските плажове в КККР и да отчуждават тези имоти. От друга страна, има специализирани кадастрални карти, които отразяват крайбрежна плажна ивица, покрита чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата, преди изменението на ЗУЧК, ДВ, бр. 27 от 2013 г., поради което не са били отразени като морски плажове, а в момента са такива. Има примери и за морски плажове, които въобще не са били “видени” при геодезичното заснемане и съответно не са отразени в кадастралните карти.
Прилагаме конкретни примери за тези твърдения:
- С писмо изх № Т-91-00-103/26.06.2017 г. до Началника на СГКК – Бургас, Министърът на туризма е заявил изменение на КККР за всички морски плажове, разположени на територията на област Бургас. Плажовете до този момент не са отразени.
- Издадено е разрешение за строеж върху морски плаж на територията на община Варна, за построяване на рибарско пристанище, тъй като при геодезичното заснемане на място през 2011-2012 г., плажната ивица с пясък от по-едра от обичайната фракция е отразена като скали. С промяна на закона, чакълът и скалните образувания придобиват статут на морски плаж, но това не е отразено в КККР.
- Плаж от ситен морски пясък и дюни в границите на община Варна, има вероятност да бъдат приобщени към парк и имот за застрояване, защото не са “видени” при геодезичното заснемане.
- Навсякъде по Черноморското крайбрежие има отвоювани територии от морето, които са частна собственост. Някои от тях са застроени, а за други текат процедури по застрояването им. Доказателствата за това са ясно видими на безплатните и обществено достъпни електронни страници на органите на изпълнителната власт.
По т. 4 от настоящото предложение:
Очевидно за всички е, че Конституцията на Република България, която има непосредствено действие, не се прилага от органите на изпълнителната власт и се използват всички възможности, законът да не бъде изпълняван. Затова, пряката намеса на Прокуратурата е крайно необходима. Трябва да се даде възможност за спиране на прилагането на противоконституционни актове на изпълнителната власт.
По т. 7 от настоящото предложение:
Дюните са изключително ценни, естествени и невъзобновими поколения наред природни образувания. ЗЗТ не ги защитава по презумпция. За това се изисква нарочен акт на Министъра на околната среда и водите. От друга страна, отсъствието на такъв акт не ги прави по-маловажни по отношение на защитата на природата на Република България и Европейския съюз. В този смисъл, не е нужно издаване на акт за обявяването им за защитени обекти. За изпълнение на чл. 15 и чл. 55 от Конституцията на Република България и постигане целта на ЗЗТ, е необходимо, последният да бъде допълнен с норма, която регламентира опазването на дюните.
Уважаема госпожо Караянчева,
При желание от Ваша страна или от страна на уважаемите народни представители, можем да приведем допълнителни примери и доказателства за изразените в мотивите твърдения.
Надяваме се на положително решение от Ваша страна по отношение на спазване на Конституцията на Република България!
С уважение:
инж. Йоан Крикор Каратерзиян
Председател на Управителния съвет на
Камарата на геодезистите в България
гр. Варна, 20 март 2019 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар