От доста време насам, управляващите (без особено значение кои са те), ни карат да се дивим на постиженията им по отношение на създаването на кадастралната карта. А тя, като инструмент за управление на стопанството на една държава е основен източник на данни.
Без да се спирам на това, колко са точни и верни тези данни, засега ще се отделя внимание само на количеството им. Правя това, защото някой трябва да разясни, какво има предвид министъра на регионалното развитие и благоустройството, когато изнася някакви числа...
В отговор на депутатски въпрос, министър Петя Аврамова акцентира на това, че "Към 21.07.2020 г. кадастърът обхваща 106.8 хил. кв. км или 96,21% от територията на страната. Набрана е информация за над 17,5 млн. недвижими имота.".
Не е ясно точно какво обхващат тези 96%, но е нужно да бъдат изяснени някои факти...
В Кадастрално-административната информационна система (КАИС) се виждат в бяло териториите, за които не са изработени кадастрални карти и кадастрални регистри (КККР). Някои от тях са оградени с червен контур на приложената екранна снимка.
Източник: Кадастрално-административната информационна система. |
Тук трябва много дебело да подчертая, че голяма част от територията, покрита с кадастрални карти са земеделски и горски имоти, с много по-малко стопанско значение, от колкото имотите в урбанизираните територии. Разбира се, изработването на тези карти е трудна и отговорна дейност и много от нас са наясно колко проблеми ни носи всяка грешка в тях. Поради това, може би е редно да проявим разбиране за забавянето... Защо, обаче, трябва да бъдем заблуждавани, че останалата част (96%) от територията на България е обхваната от данни за имотите, които са публикувани в КАИС?
В рамките на 5 минути, достъпвайки до кадастралната карта, чрез безплатната за ползване от всяка точка на земното кълбо (а може би и от Марс и Луната...) система, установих наличието на населени места, за които е отбелязано, че са изработени кадастрална карта и кадастрални регистри, но в същото време са отбелязани като отделни имоти с цялата територия на населеното място. Отделно от това, съвсем коректно е отбелязано, че за тях няма издадени заповеди за одобряване на КККР.
Някой знае ли кому е нужно това?... Не е ли по-добре да знаем истината, за да можем да си решим проблемите и да си подредим малката и уютна (все още) къщичка?...
Ето няколко примера за малки и големи населени места, които фигурират с условни идентификатори, но за които няма одобрени кадастрални карти и кадастрални регистри (на тях се натъкнах случайно, разглеждайки кадастралната карта, чрез КАИС):
Има много други такива примери...
Като геодезисти се отнасяме много отговорно към кадастъра! Още по-отговорно, трябва да се отнасят управляващите, на които сме поверили грижата за собствеността ни, включително и публичната!
Що се отнася до качеството на вече одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри - това е друг и също много сериозен въпрос, за който от Камарата на геодезистите в България сме сигнализирали многократно властите, но така и никой не обърна сериозно внимание.
Забележка: Всички използвани данни са на един клик разстояние, обществено достъпни са и са безплатни!
С уважение към читателите:
инж. Йоан Каратерзиян
Председател на УС на
Камарата на геодезистите в България
30 юли 2020 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар