Приемането и обнародването на Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. породи много въпроси и създаде противоречиви практики на законотворчество.
Постепенното задвижване на икономиката на страната е необходимо, но то трябва да бъде съпроводено от реципрочни мерки за функциониране на много икономически субекти, без които ползването на правото на собственост е затруднено в степен на невъзможност да бъде осъществено. От друга страна, това не може да става, когато от най-високо ниво се артикулира съвсем друга политика - на ограничаване на придвижването, ограничаване на нотариалната дейност и т.н.
Движението на хора в градовете и между населените места частично се генерира вследствие на удовлетворяване на изискването за лично присъствие от страна на гражданите при упражняване на законните им права като заинтересувани лица в административното производство. Гражданите трябва да имат фактическа възможност да упражняват законните си права по отношение на административните срокове, когато такива текат. Затова беше предвидено спирането на тези срокове в рамките на времето, през което е въведено извънредно положение. Това беше направено именно с цел ограничаване на пътуванията, предотвратяване на струпването на повече от двама “възрастни” на едно място. Имайки предвид невъзможността от напълно електронно обслужване на физическите и юридическите лица, въведеното спиране на сроковете по административните производства изглеждаше логично.
Заради това беше внесен Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание. Той си имаше чл. 1, установяващ целта на закона, за да няма разногласия по прилагането му:
Естествено, същото беше описано и в мотивите към закона, както и обяснение за сроковете по висящите административни производства:
След множество перипетии и промяна по същество на заглавието на закона и на чл. 1, все пак беше обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. В него беше залегнало спиране на процедури по различни производства и по изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства:
Чл. 3. За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат:
...
3. сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, с изключение на производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове;
...
Чл. 4. Удължават се с един месец от отмяната на извънредното положение:
1. сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти;
2. действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение.
С това, естествено, не се спираше работата на администрацията, освен в случаите, в които физически и юридически лица трябва да упражнят законните си права и задължения!
Това, обаче, очевидно създаваше някакви пречки... Затова постъпи предложение за отпадане на чл. 3, т. 3 и две предложения за пренаписване на чл. 4 от Закона. Дискусията точно по този повод в Комисията по правни въпроси беше много интересна и образователна. В крайна сметка, предложенията, изискващи отпадането на удължаването на сроковете по чл. 4 не беше подкрепено с нито един глас "За". Интересното дойде впоследствие, когато Комисията по правни въпроси отбеляза в доклада си, че едно от предложенията е прието:
В крайна сметка, упоменатите срокове ще продължат да текат по отношение на производствата, свързани с прилагането на редица закони, между които Закона за държавната собственост (ЗДС) – по отношение на “Глава трета. ПРИНУДИТЕЛНО ОТЧУЖДАВАНЕ НА ИМОТИ - ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ, ЗА ДЪРЖАВНИ НУЖДИ”, Закона за общинската собственост (ЗОС) – по отношение на “Глава трета. ПРИНУДИТЕЛНО ОТЧУЖДАВАНЕ НА ИМОТИ - ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ, ЗА ОБЩИНСКИ НУЖДИ”, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), Закона за горите (ЗГ) и Закона за устройство на територията (ЗУТ). (ЗСПЗЗ, ЗГ и още два закона бяха допълнени към новата ал. 2 на чл. 4 в пленарна зала по предложение на нар. пр. Анна Александрова.)
Наложителната пряка връзка между административните служители и заинтересуваните лица след отпадане на удължаването на сроковете по административните производства, прави невъзможно изпълнението на целта на закона, а именно ограничаване на разпространението на вируса на COVID-19. В тази връзка ще цитирам адв. Валя Гигова по отношение на предложението за отпадане на тези срокове:
"Не може сто пъти на ден да призоваваме хората да си останат вкъщи, да си останат по домовете, а в същото време да изменяме правилото на чл. 4, което удължаваше сроковете и им даваше възможност и след извънредното положение да извършват действия, които са им необходими, за да комуникират с администрацията."
Извадка от протокола прилагам по-долу.
Е, случи се немислимото... Не ни гледайте какво правим, а ни слушайте какво говорим - това на практика ни каза законодателят.
Като организация на геодезисти, които имаме задължението да се грижим за спазването на нормите на правовата държава по отношение на собствеността се опитахме да участваме в този процес, но не бяхме чути. Сега използваме възможността да уведомим за този проблем изпълнителната власт, за да вземе необходимите мерки.
Регистрационен № СИ-111 от 09.04.2020 г.
ДО
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО
МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
ДО
РЪКОВОДИТЕЛЯ НА
НАЦИОНАЛНИЯ ОПЕРАТИВЕН ЩАБ
ЗА БОРБА С COVID-19
КОПИЕ:
МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО
РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО
СИГНАЛ
от инж. Йоан Крикор Каратерзиян
Председател на Управителния съвет на
Камарата на геодезистите в България
Относно: Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., обн. ДВ бр. 34 от 09 април 2020 г.
Уважаеми господин Борисов,
Уважаеми господин Ананиев,
Уважаеми проф. д-р Мутафчийски,
С обнародвания в днешния брой на “Държавен вестник” Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗИД на ЗМДВИПОРНС от 13 март 2020 г.), считано от 17 април 2020 г., се отменя удължаването на сроковете, определени в закон, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти, както и действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение по отношение на производствата, свързани с прилагането на редица закони, между които Закона за държавната собственост (ЗДС) – по отношение на “Глава трета. ПРИНУДИТЕЛНО ОТЧУЖДАВАНЕ НА ИМОТИ - ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ, ЗА ДЪРЖАВНИ НУЖДИ”, Закона за общинската собственост (ЗОС) – по отношение на “Глава трета. ПРИНУДИТЕЛНО ОТЧУЖДАВАНЕ НА ИМОТИ - ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ, ЗА ОБЩИНСКИ НУЖДИ”, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), Закона за горите (ЗГ) и Закона за устройство на територията (ЗУТ). Освен това, считано от 09 април 2020 г., сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, продължават да текат.
Посочените промени поставят изпълнителната власт в положение много трудно да прилага заповедите на министъра на здравеопазването, издадени във връзка с ограничаване на разпространението на вируса. В момента, навсякъде в страната са въведени ограничителни мерки по отношение на прекия контакт между служителите и заинтересуваните по административните преписки лица. В някои администрации, служители, попадащи в рискови групи временно са излезли в отпуск. От друга страна е невъзможно изцяло електронното обслужване на гражданите.
Целта на Закона е ограничаване на разпространението на вируса на COVID-19. С отмяната на чл. 3, т. 3 и допълването на чл. 4 от ЗМДВИПОРНС от 13 март 2020 г., това на практика ще стане невъзможно, поради бъдещия увеличен брой пътувания между населените места и посещенията на администрациите на изпълнителната власт, които провокират административните производства.
Друг аспект на визирания проблем е възможността от лишаване от права или прекомерно затрудняване на гражданите да ги ползват, поради затрудненото придвижване между населените места и още повече между държавите. Налице е и ограничение на дейността на нотариусите, което допълнително ограничава полето на действие на заинтересуваните по административните преписки лица.
Уважаеми господа,
Моля да разработите стратегия и да дадете ясни указания на администрацията на изпълнителната власт за изпълнение на закона, при едновременното спазване на целта му и правата на физическите и юридическите лица.
С уважение:
инж. Йоан Крикор Каратерзиян
Председател на Управителния съвет на
Камарата на геодезистите в България
гр. Варна, 09 април 2020 г.
__________________________________________________________________
Извадка от Протокол № 123 на Комисията по правни въпроси при 44-то Народно събрание:
На 5 април 2020 г., неделя, от 14,05 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., № 054-01-28, внесен от Красимир Георгиев Ципов, Емил Маринов Христов и Анна Василева Александрова на 2 април 2020 г.
…
Преминаваме към § 3 – текст на вносител.
Предложение от Красимир Ципов и група народни представители.
Предложение за редакция от работната група.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми високи гости! Първо искам да отбележа нашето удовлетворение, че господин Ципов – един от основните вносители на Законопроекта, се е вслушал в много от критиките и разискванията на първо четене. Бяхме свидетели на това по предишния параграф, когато се е предприело коренно различие и много по-конституционосъобразен подход за определяне на тези дела. Перфектни решения няма в сегашната ситуация. Затова подкрепихме и предишния текст.
Тук също е направено усилие да се вземат бележки. Продължаваме да считаме обаче, че чл. 4, какъвто беше приет първоначално, осигурява по-голяма яснота и по-добра защита за хората, поради което ще се въздържим за новите редакции на чл. 4 и предпочитаме той да остане във варианта си, който е в момента.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Заповядайте, уважаеми господин Кирилов.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Подкрепям становището на колегата Зарков чл. 4 да остане във вида, в който е. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз съм написала и писмено становище, но все пак ще обърна внимание върху два факта. Адвокатурата също смята, че разпоредбата на чл. 4 в сегашния вариант на Закона е разпоредбата, която съответства най-много на извънредното положение. Защо, уважаеми колеги? Не може сто пъти на ден да призоваваме хората да си останат вкъщи, да си останат по домовете, а в същото време да изменяме правилото на чл. 4, което удължаваше сроковете и им даваше възможност и след извънредното положение да извършват действия, които са им необходими, за да комуникират с администрацията.
Аз, както и Вие, получих доста обаждания и коментари от колеги, включително от колеги от администрацията, и мисля, че разпоредбата на чл. 4 не се разбира. Член 4 не е направен за администрацията, той е направен за гражданите, на които им казваме да си стоят вкъщи и да не правят абсолютно нищо, вън от това да ходят за хляб, за лекарства и при необходимост – при възрастни и болни хора, за да им носят лекарства.
Тази разпоредба не спира срокове, удължава сроковете и това не означава, че хората няма да имат възможност по време на извънредното положение, ако желаят, да извършат съответно действие. Трябва да се направи ясна разлика между административна услуга и административен акт. С този текст нито са спрени административните услуги, нито дейността на администрацията. Да, вярно е едно, че ако действията на администрацията зависят от изтичане на определен срок за гражданин или юридическо лице, администрацията трябва да изчака този срок, за да се произнесе с акт. Да, наистина това е вярно. Обаче ние в момента кой интерес защитаваме – интереса на хората да си стоят вкъщи или интереса да имаме бързо административно произнасяне? Една от двете ценности трябва да се избере.
Текстът, който е предложен, е абсолютно неясен, защото не казва кога трябва да се подаде искането за удължаване на срока – докато той тече или след като е изтекъл. Ако е: след като изтече този срок, това ще бъде възстановяване на срок, а не удължаване на срок.
На второ място, в чл. 4 има две точки. Точка 2 от чл. 4, както е сега в Закона, касае всички издадени срочни административни актове – това са разрешения, лицензионни разрешителни, регистрационни режими. Нали не смятате, че е нормално да се удължава разрешението за носене на оръжие с два месеца, а примерно разрешението на един обикновен човечец, който се занимава с търговия и разрешението му изтича по време на извънредното положение, да бъде принуден да отива и да иска удължаване на разрешението си за извършване на търговска дейност – за продажба на алкохол, на цигари и така нататък.
Ако не е ясно за администрацията, нека направим една проста алинея 2, в която да кажем: ако в срока на действие на извънредното положение всички заинтересовани лица са съгласни с издавания административен акт (това е разпоредбата на чл. 90, ал. 1, т. 1 от АПК – тази възможност сега съществува в АПК), тогава няма никаква пречка административният орган да се произнесе. Ние имаме правило в АПК, което изрично казва: административният орган не чака срока, а се произнася, ако всички са заявили съгласие с произнасянето. Обаче проблемът в административните производства не са молителите в административното производство – актът е винаги изгоден за молителя. Проблемът са третите лица, които са заинтересовани. С тези разпоредби на удължени срокове се бранят техните права – не на самите участници. Затова смятам, че разпоредбата трябва да остане в този си вид.
Сега предлагате с този закон удължаване с един месец на срока за деклариране на висшите държавни органи в тази държава на конфликт на интереси – с един месец от изтичане на извънредното положение. А обикновените хора – не. Защо?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема адвокат Гигова.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Доколкото разбрах от мотивите на вносителите, този текст, който е предложен по вносител, съответно и редакцията, която е направена, са направени именно защото различните администрации тълкуват различно действащия чл. 4. Това, което адвокат Гигова предлага – да правим като ал. 2, питам: при общи административни актове как точно ще открием всички заинтересовани лица? На практика ще блокираме изобщо издаването на общи административни актове. Хайде, при индивидуалните е ясно – заявител, административен орган. При общите какво ще правим, как ще ги търсим, как ще търсим тяхното съгласие? Ще ги търсим с „Държавен вестник“ и ще чакаме – извънредното положение ще свърши, това Ви е ясно, то не може вечно да продължава.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Аз също съм на мнение, че сега действащата разпоредба е много по-ясна от тази, която се предлага в този момент, която ще доведе до много по-голямо неразбиране и от страна на администрацията, и на гражданите за това какво и в какъв срок трябва да правят – какви са им правата и задълженията, правомощията.
Предлагам да не приемаме този текст – да си остане сега действащият. И той не е идеален, но в тази ситуация мисля, че е по-добрият вариант.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Магдалинчев.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители! Аз също намирам за по-удачен, по-ясен и по-чист текста на чл. 4 в сегашната му редакция. В предложението, което се прави, да бъде изменен текстът се създават различни хипотези, които биха могли да се тълкуват по различен начин. Считам, че тези две точки са много, много по-ясни относно удължаването на сроковете, така както са изписани. Мисля, че тази разпоредба следва да се запази.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Вземам повод от изказаните досега юридически аргументи само за да припомня и на тези, които ни гледат, и на нас, като хора, които ще вземем политически решения – освен че е по-ясен чл. 4, той е и концептуално различен. Сегашният чл. 4 удължава за всички хора с един месец от отмяната на извънредно положение дадени срокове. Предложената редакция превръща тези хора, на които ние искахме да удължим сроковете със закон, в молители към администрацията – те трябва да се обърнат, да се помолят, да се обяснят и да чакат съответното решение, както вече разбрахме, по серия от не-изключително ясни хипотези. Така че не е само въпрос на юридическа техника, а и дълбоко концептуален въпрос на нивото на защита.
Считаме, че трябва да остане така, както бяхме се разбрали миналата седмица. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Само да отбележа, може би като реплика към Вашето изказване, че идеята ни беше с оглед на това администрацията да не спира да работи. Да, съгласна съм, че първоначалната редакция може би е по-чиста и по-добра, но идеята ни е била само и единствено по отношение на становищата, които сме получили от Агенцията по обществени поръчки, от Столична община, от различните общини – другите градове. (Реплика от министър Данаил Кирилов при изключени микрофони.)
Затова бихме искали в тази връзка държавата да не спира да работи, нито администрацията. Може би ако приложим една ал. 2 по предложението на адвокат Гигова, в такава редакция… (Реплики.)
ВАЛЯ ГИГОВА: Може ли само да кажа? Тази разпоредба я има в чл. 90, ал. 1, т. 1 – АПК. Ако искате да напишем изрично, че административните органи продължават да извършват дейността си вън и независимо от продължените срокове, но то просто е нелепо да се пише. Ние имаме такъв текст в АПК.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Ако се ориентираме към запазване на действащия текст, аз също настоявам да има ал. 2 на база на това, което чухме. За нас, като юристи, може да е ясно, но в администрациите не всички са юристи, или да са юристи, правят превратно тълкуване на Закона. И е хубаво това, което е записано в АПК като правило, нищо че го има в АПК, да го запишем и тук. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Едно от основните правила в правото изобщо е, че незнанието на закона не е оправдание, особено що се касае за администрацията. Това е, извинявайте, абсурдно.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Магдалинчев.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря.
Аз си позволявам за втори път да взема отношение по този текст, но създаването на допълнителна алинея към него според мен не е целесъобразно, и ще Ви кажа защо. Защото този закон има действие само при извънредна ситуация, тоест това, което не е разписано в него, продължава да се прилага в общите разпоредби, които действат в момента. АПК си е напълно валиден процесуален закон, намира си приложение, доколкото няма нещо изрично разписано в специалния закон, който регламентира случаите в извънредно положение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Кирилов.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще бъда много кратък, защото дебатът рискува да представи нещата невярно към Вашите зрители. Администрацията няма съмнение, че работи – никога не е имала съмнение. Ако Агенцията по обществени поръчки има проблем, то този проблем е образователен, че не може да прочете правната норма и да я съобрази. Но не може с дебат да образоваме правните субекти – Законът е ясен и трябва да се прилага по този начин.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ето го чл. 90 – той е страшно ясен. Ако трябва, да прочетем чл. 90 от АПК. Вижте какво казва: „Административните актове не се изпълняват преди да са изтекли сроковете, освен ако всички заинтересовани писмено поискат изпълнение или със закон или разпореждане е допуснато предварително изпълнение“. Като има допуснато предварително изпълнение, ако се касае за двама души – заинтересовани, идват, казват: съгласни сме, нека актът да бъде изпълнен, няма никакъв проблем. Просто никой не чете АПК, не знам защо.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Гигова.
Заповядайте, уважаеми господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Госпожо Председател, самият дебат, в който взеха участие уважавани представители на институции – говоря за господин Магдалинчев, господин Чолаков, за министъра, а и колегите, които взеха отношение, най-вече обстоятелственото изложение на адвокат Гигова, ме убеди, че новата редакция, предложена днес, повече обърква, допринася за неправилно прилагане на Закона и от администрацията, и от гражданите, към които е адресиран. Мисля, че всички се убедихме в това.
Остана спорът дали трябва да преповторим чл. 90, който е действаща норма, и разбира се, че не ни приляга да го направим, защото да преповтаряме в този Закон за извънредното положение друг текст някак си не подхожда на ситуацията. Би допринесъл също за дообъркване на гражданите по начина, по който се изпълни. Споделям напълно съображенията, че не сме форум, който трябва да допринесе за образованието и допълване на правните знания на прилагащите органи в администрацията.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Нотев.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: В такъв случай, щом се ориентираме към оставане на старата редакция, се надявам оттук нататък тогава да нямаме такива писма и становища, които получаваме от министерства и администрации за това, че текстът на действащия чл. 4 не им е ясен. Не смятам, че е целесъобразно парламентът да се събира всяка седмица, за да изменя и допълва този закон. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Колеги, други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
За и против – няма, въздържали се – 20.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, заедно с предложението за редакция.
За – няма, против – 7, въздържали се – 13.
Няма коментари:
Публикуване на коментар