Внесохме становище по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, публикуван на 26 март 2021 г.

КАМАРА НА ГЕОДЕЗИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ Адрес: 9002, гр. Варна, ул. Ген. Паренсов № 3, вх. В, ап. 67 Електронен адрес: www.geodezisti.net Моб. тел.: +359 (88) 8240587 Електронна поща: imagebg@gmail.com

Регистрационен № СТ-114 от 08.04.2021 г.

ДО

МИНИСТЪРА НА ТУРИЗМА

ДО

МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

СТАНОВИЩЕ

от инж. Йоан Крикор Каратерзиян

Председател на Управителния съвет на Камарата на геодезистите в България

Относно:

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, публикуван на 26 март 2021 г.

Уважаема госпожо Николова,

Уважаема госпожо Аврамова,

В продължение на дългите години експлоатация на Българското Черноморие (в някои случаи вандалска), продължиха опитите, както на централната изпълнителна власт, така и на законодателя, да дефинира понятието “Морски плаж” и санкционира неразумното му използване. Едновременно с това, обаче, същите тези власти се опитаха да ограничат реалното опазване на този невъзстановим ресурс, изключително важен за поколенията, идващи след нас.

Опитите с административни похвати да се увеличи административната тежест за провеждане на формалната процедура по регистриране на Морските плажове в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР), започнаха с допълването на ал. 10 към чл. 6 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) с § 1 от ЗИДЗУЧК (ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г.). С тази норма се вмени задължение на министъра на регионалното развитие и благоустройството на заявява отразяването на Морските плажове в КККР. Апропо, заявлението се подава писмено до началника на съответната служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК), която е на подчинение на заявителя (т.е. министъра). Тази процедура беше допълнително усложнена със замяната на единия министър с друг – този на туризма, с § 1 от ЗИДЗУЧК (ДВ, бр. 20 от 15.03.2016 г.). Позовавайки се на това си задължение, например, министърът на туризма заяви отразяването на морските плажове, попадащи на територията на СГКК – Бургас, на което пък, началника на службата отговори, че иска от министъра да конкретизира тези плажове. Това е един от примерите, които показват, колко неразумна е тази конструкция на административното производство, при положение, че става въпрос за територии, които са изключителна държавна собственост, съобразно географското си местоположение и наличието на “пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания”, съгласно Конституцията на Република България (КРБ) и ЗУЧК.  Очевидно, администрацията на министъра на туризма няма фактическата компетентност да установи наличието на Морски плаж в специализираните карти или на място. Поради това не е обосновано на министъра на туризма да се вменява и юридическата компетентност за това.

Въз основа на горепосочените мотиви, както и в съответствие с целта на законопроекта, а именно “прецизиране и допълване на действащите разпоредби на чл. 6, ал. 10…  от ЗУЧК във връзка с управлението на морските плажове”, даваме следните конкретни предложения:

1. Да се отмени ал. 10 от чл. 6 на ЗУЧК.

2. В преходните и заключителните разпоредби да се добави нов § 4а със следния текст: “В Закона за кадастъра и имотния регистър се добавя нов чл 52, със следния текст: “Чл. 52а. Службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота, отразява служебно в кадастралната карта и кадастралните регистри територията на Морските плажове в едноседмичен срок от приемане на съответната специализирана карта по чл. 6, ал. 7 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие.””

Имаме и конкретни забележки към оценката за въздействие на проекта, а именно:

1. В “Проблем 1”, б. “а” е описано, че не е ясно за кои обекти министърът на туризма следва да упражни правомощието си по чл. 6, ал. 10 от ЗУЧК. Това не отговаря на истината, тъй като систематичното място на нормата в чл. 6, указва, че става въпрос именно за Морските плажове.

2. В “Цел 1” е указано, че се цели правилното прилагане на нормата на чл. 6, ал. 10 от ЗУЧК. В по-горе описаните мотиви, както и от практиката на администрацията на изпълнителната власт до сега, става ясно, че проблемът е в изкуственото разделяне на административната процедура в две министерства, като едното от тях няма фактическата компетентност по проблема.

3. Към т. “3. Заинтересовани страни”, трябва да се

1. добави министърът на регионалното развитие и благоустройството, поради неговата компетентност да упражнява ръководство и контрол по цялостната дейност във връзка с кадастъра, геодезията и картографията и

2. т. “3.6. Посетители на морски плажове” да се промени на всички граждани на Република България, поради това, че всеки един гражданин на страната притежава част морските плажове, а те са и национално богатство.

4. По т. “4. Варианти на действие. Анализ на въздействията”, както при “Вариант 1 “Без действие””, така и при “Вариант 2 “Приемане на ЗИДЗУЧК””, няма да има положително въздействие. Само ще се даде допълнително разяснение на министъра на туризма, което може да се даде и под формата на методически указания.

5. По т. “5. Сравняване на вариантите”, също промяната в чл. 6, ал. 10 от ЗУЧК не може да се определи като “Висока” и не би трябвало да се включва в една графа с измененията на следващите текстове. Причините са описани в предходните точки.

6. По т. “6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)?”. По “Проблем 1”, неправилно е отразено, че “Актът не въздейства върху микро, малките и средни предприятия”. Затвърждаването на участието на министъра н туризма в процедурата допълнително препятства отразяването на морските плажове в КККР. С това се дава възможност за лесно заобикаляне на Конституцията на Република България и съответно нанасяне на множество удари върху дребния бизнес, като се дава възможност, от природните ресурси да се възползват ограничен брой хора, близки до властта.

7. Към т. “6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)” трябва да се добавят мотивите, които посочваме в предходната точка.

Моля да се съобразите с направените от нас предложения.

Моля да публикувате проектите на нормативни актове в свободен машинно четим формат.

Моля да публикувате и консолидираните версии на проектите на нормативни актове.

Предварително Ви благодаря за отделеното време и внимание!

С уважение:

инж. Йоан Крикор Каратерзиян

Председател на Управителния съвет на

Камарата на геодезистите в България

гр. Варна, 19 март 2021 г.

Зададохме 10 въпроса от многото, по които искаме да получим отговор...

КАМАРА НА ГЕОДЕЗИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ Електронен адрес: www.geodezisti.net

ДО

ВСИЧКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ И КОАЛИЦИИ, РЕГИСТРИРАНИ ЗА УЧАСТИЕ В ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ НА 4 АПРИЛ 2021 Г.

ЗАПИТВАНЕ

от инж. Йоан Крикор Каратерзиян

Председател на Управителния съвет на Камарата на геодезистите в България

Относно:

Бъдещата дейност по устройственото планиране, инвестиционното проектиране, кадастъра, геодезията, строителството и функционирането на гражданското общество.

Уважаеми госпожи, госпожици и господа,

Като специалисти в областта на устройственото планиране, инвестиционното проектиране, кадастъра и геодезията сме загрижени изключително много за противоправните действия, които извършват част от административните структури в областта посочените области. Обезпокоени сме от административния отпор, който срещаме при опитите да защитим правата на гражданите и юридическите лица при осъществяване на дейността си като геодезисти.

В тази връзка и с надежда за достойно връщане на законността в обществото и специалистите в административното производство и икономиката на Република българия, Ви задаваме следните въпроси:

1. Ще направите ли обществения посредник задължителна фигура, избирана мажоритарно и с гарантирано финансиране от държавния бюджет?

2. Ще промените ли политиката на поддържане на казионни професионални организации, вместо създаване на правила и условия за съществуване на свободни съсловни организации?

3. Ще позволите ли на геодезистите придобили трета професионална степен да практикуват професията си и да носят отговорност за дейностите, които извършват, съобразно получената квалификация и придобития опит?

4. Ще наложите ли санкции за нарушаването на разпоредбите на Конституцията на Република България , законите и останалата нормативна уредба от длъжностните лица по отношение на общите и подробните устройствени планове?

5. Какво е отношението Ви към работата на МРРБ, ведно с неговите структури (ДНСК и АГКК) и кои от Вашите кандидати ще работят в този сектор?

6. Как ще контролирате действията на общинските и държавните администрации по отношение на устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството, които в голяма степен имат дефицит на административен капацитет и в действията си често не се водят от нормативната уредба? Това важи и за някои експертните съвети по устройство на територията.

7. Ще въведете ли мандатност изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) на началниците на Службите по геодезия, картография и кадастър (СГКК), за да се ограничи възможността за корупция и натиск върху гражданите и бизнеса?

8. Ще въведете ли участие на свободни съсловни организации на геодезисти (които не са казионни) в комисиите по приемане на кадастрални и специализирани карти, за да се ограничи възможността за корупция и да се повиши качеството на кадастъра?

9. Ще потърсите ли персонална отговорност от изпълнителния директор на АГКК и от началници на СГКК за приемане и одобряване на грешни специализирани и кадастрални карти?

10. Ще създадете ли възможност, Българската телеграфна агенция (БТА) да разпространява безвъзмездно изявления, съобщения към гражданите, констатации и пр. на неправителствените организации?

Моля Ви да отговорите кратко и ясно до 31 март 2021 г. на електронния адрес на сдружението!

Предварително Ви благодаря за отделеното време и внимание!

С уважение:

инж. Йоан Крикор Каратерзиян

Председател на Управителния съвет на

Камарата на геодезистите в България

гр. Варна, 19 март 2021 г.

Изявление във връзка с продължаващата продажба на имоти държавна собственост в границите на “Приморски парк”, град Варна.

Във връзка с продължаващата продажба на имоти държавна собственост в границите на “Приморски парк”, град Варна (местности “Салтанат” и Горчивата чешма”), сме длъжни да отправим следното предупреждение:

В територии, за които държавата и общината предвиждат изграждане на паркове и градини, съгласно устройствени планове, е недопустима продажбата на държавни и общински имоти на частни лица!

Това е така, защото:

• Народът, чрез Конституцията на Република България, чиито разпоредби имат непосредствено действие, повелява държавните имоти да се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото, а не на отделни физически или юридически лица.

• Законът за устройство на територията задължава органите на изпълнителната власт да съобразяват устройственото планиране с плановете от по-високо ниво – например ако общият устройствен план предвижда устройването на парк, подробният устройствен план, трябва да предвижда отчуждаване на имотите. В този смисъл, абсолютно недопустимо е в такава територия налични държавни и общински имоти да се продават на частни лица, което поставя местната власт в невъзможност да приложи устройствените планове.

• Не на последно място, определяме като непрофесионално и  недопустимо, отразяването в кадастралната карта и кадастралните регистри на имоти, чийто начин на трайно ползване може да определи дори и човек без специални знания, като “Поземлен имот с недефиниран начин на трайно ползване”.

Естествено, има много други причини, но споменатото е предостатъчно да си зададем въпроси за това дали имаме бъдеще?...

Описаните нарушения, в момента са възможни, не само поради “пропуски” в нормативната уредба, а и заради погазване на основните принципи, на които се гради правовата държава!

Източник: Кадастрално-административната информационна система от 7 февруари 2021 г.

Копие от ОУП на община Варна, приет от Общинския съвет и одобрен от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Като професионалисти в областта на устройственото планиране, кадастъра и геодезията, предлагаме да окажем помощ за изпълнение и промяна на нормативната уредба от страна на органите на изпълнителната власт, за да се възстанови правовата държава.

Председател на Управителния съвет на

Камарата на геодезистите в България:

инж. Йоан Каратерзиян

Камарата на геодезистите в България, приема членове при нови условия.

Уважаеми колеги,

С огромно удоволствие Ви съобщавам, че от 2020 г., Камарата на геодезистите в България е сдружение в обществена полза. Освен това, приемът на нови членове не е обвързан с внасяне на встъпителна вноска.

Имаме нужда от всеки един геодезист, за да успеем да способстваме за установяването в България на законност и предвидимост в действията на законодателната и изпълнителната власт.

Не е тайна за повечето от нас, че законодателството страни от добрите практики и често се противопоставя дори на Конституцията на Република България.

Не е тайна, че в много случаи, служители на изпълнителната власт - централна и местна, се държат в разрез с поетите задължения и не ни разрешават да изпълняваме закона.

Не е тайна, че вместо за усъвършенстване и надграждане на кадастралната информация и повишаване на качеството на геодезическата инфраструктура, огромни средства изтичат чрез Агенцията по геодезия, картография и кадастър към други структури на държавата.

Не тайна, че стотици, ако не и хиляди наши колеги, са принуждавани да работят на ръба на закона, само защото власт имащите не им разрешават (къде законно, къде незаконно) да практикуват професията си, придобита по законноустановения ред.

Не е тайна, че кадастърът и устройственото планиране, често се използват за присвояване на публичните ресурси на нашата Родина. Същите тези ресурси, които трябва да предадем надградени, а не опустошени, на поколенията след нас.

От създаването си досега, поради това, че противодействахме на тези практики, Камарата на геодезистите в България понесе много удари "под кръста" и отговори подобаващо и законно на всеки тях.

Дойде моментът да покажем, че геодезията е важна и прекрасна наука, която е от полза на обществото, а не е дейност, служеща за прикриване на незаконни действия на овластени администратори!

Присъединете се към нас! Имаме нужда от подкрепата Ви и Вашите идеи.

С уважение: инж. Йоан Каратерзиян - Председател на УС.

П. П. Съветвам всеки колега да членува в колкото може повече съсловни организации. Моля, не прекратявайте членството си в съсловни геодезични организации, поради неизпълнение на принципите на правовата и демократична държава от страна на ръководствата им или отделни техни членове. Не се отказвайте само, защото организираната престъпност е сложила временно ръка върху тях. Променете това! Важно е!

Що е то кадастрална карта и има ли тя почва у нас???

От доста време насам, управляващите (без особено значение кои са те), ни карат да се дивим на постиженията им по отношение на създаването на кадастралната карта. А тя, като инструмент за управление на стопанството на една държава е основен източник на данни.

Без да се спирам на това, колко са точни и верни тези данни, засега ще се отделя внимание само на количеството им. Правя това, защото някой трябва да разясни, какво има предвид министъра на регионалното развитие и благоустройството, когато изнася някакви числа...

В отговор на депутатски въпрос, министър Петя Аврамова акцентира на това, че "Към 21.07.2020 г. кадастърът обхваща 106.8 хил. кв. км или 96,21% от територията на страната. Набрана е информация за над 17,5 млн. недвижими имота.".

Не е ясно точно какво обхващат тези 96%,  но е нужно да бъдат изяснени някои факти...

В Кадастрално-административната информационна система (КАИС) се виждат в бяло териториите, за които не са изработени кадастрални карти и кадастрални регистри (КККР). Някои от тях са оградени с червен контур на приложената екранна снимка.

Източник: Кадастрално-административната информационна система.

Тук трябва много дебело да подчертая, че голяма част от територията, покрита с кадастрални карти са земеделски и горски имоти, с много по-малко стопанско значение, от колкото имотите в урбанизираните територии. Разбира се, изработването на тези карти е трудна и отговорна дейност и много от нас са наясно колко проблеми ни носи всяка грешка в тях. Поради това, може би е редно да проявим разбиране за забавянето... Защо, обаче, трябва да бъдем заблуждавани, че останалата част (96%) от територията на България е обхваната от данни за имотите, които са публикувани в КАИС?

В рамките на 5 минути, достъпвайки до кадастралната карта, чрез безплатната за ползване от всяка точка на земното кълбо  (а може би и от Марс и Луната...) система, установих наличието на населени места, за които е отбелязано, че са изработени кадастрална карта и кадастрални регистри, но в същото време са отбелязани като отделни имоти с цялата територия на населеното място. Отделно от това, съвсем коректно е отбелязано, че за тях няма издадени заповеди за одобряване на КККР.

Някой знае ли кому е нужно това?... Не е ли по-добре да знаем истината, за да можем да си решим проблемите и да си подредим малката и уютна (все още) къщичка?...

Ето няколко примера за малки и големи населени места, които фигурират с условни идентификатори, но за които няма одобрени кадастрални карти и кадастрални регистри (на тях се натъкнах случайно, разглеждайки кадастралната карта, чрез КАИС):

Има много други такива примери...

Като геодезисти се отнасяме много отговорно към кадастъра! Още по-отговорно, трябва да се отнасят управляващите, на които сме поверили грижата за собствеността ни, включително и публичната!

Що се отнася до качеството на вече одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри - това е друг и също много сериозен въпрос, за който от Камарата на геодезистите в България сме сигнализирали многократно властите, но така и никой не обърна сериозно внимание.

Забележка: Всички използвани данни са на един клик разстояние, обществено достъпни са и са безплатни!

С уважение към читателите:

инж. Йоан Каратерзиян

Председател на УС на

Камарата на геодезистите в България

30 юли 2020 г.