Уважаеми клиенти и колеги,
Много честа практика е, преди разглеждане на проект за план за регулация от експертен съвет по устройство на територията (ЕСУТ) да се изисква удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по смисъла на чл. 65, ал. 5 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Самото изискване за удостоверяване на приемането на такъв проект, е продиктувано от желанието на администрацията на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) да упражнява допълнителен контрол върху ползването на данните от кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР). То има за цел само и единствено проверка за достоверността на изходната информация и затварянето на контурите на площните обекти. Това е указано и в много изявления на ръководството на АГКК. Същото е видно, включително и от последното предложение за изменение и допълнение на цитираната наредба. Няма да споменавам факта, че тарифата, определяща таксите, които се събират за тази услуга, е изработена като ценова листа, без да е изследвана реалната стойност на услугата и служи са събиране на допълнителен скрит данък от желаещите да възлагат за собствена сметка изработване на подробни устройствени планове (ПУП). Да не говорим, че този инструмент, поставен в ръцете на недобросъвестни служители, се превръща в средство за натиск и разчистване на сметки с "непослушни" възложители и проектанти.
Съмнение, относно необходимостта от вклиняването на такава процедура в регламентираната в Закона за устройство на територията (ЗУТ) (специален по отношение на устройството на територията), буди и факта, че плановете за регулация, се изработват от правоспособни лица - геодезисти, чиято правоспособност, е удостоверена по надлежния ред и дейността им е застрахована. Не е ясно, кому е нужна тази двойна проверка, която само забавя и оскъпява процедурата по изменение или изработване на нов регулационен план.
Въпреки направените констатации, наредбата е факт и нормативната уредба трябва да се спазва. Защо е необходимо, обаче, да угаждаме на недобросъвестни чиновници, които изискват "на своя глава" спазването на допълнително поставени, утежняващи изисквания и процедури? Защо е необходимо изискването на това удостоверение, преди приемането на проекта за ПУП от ЕСУТ? На кого помага това и с какво утежнява и процедурата?
Трябва да отбележим, че ЕСУТ е колективен орган, чиито правомощия са регламентирани в ЗУТ. Същият работи в пределите на оперативна самостоятелност като разглежда преставените му проекти и от няколко законосъобразни предложения, трябва да избере това, което е най-икономично, най-целесъобразно и най-точно отговаря на целта на закона. Изпълнявайки тези свои ангажименти, членовете на ЕСУТ, би трябвало да разгледат повече от един проект на ПУП и ако предположим, че изискването на наредбата е тези проекти да са проверени от Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК), това означава, че таксата, ще се увеличи с броя на представените предложения. Т.е. възложителят, ще бъде наказан за акуратността си и за това, че изпълнява ангажиментите на Кмета на общината по възлагане на ПУП. Надали, специалистите, които са написали наредбата, както и министъра на регионалното развитие и благоустройството, са имали предвид такава процедура.
Точно тук, наредбата е крайно ясна - "Подробен устройствен план по предходната алинея се съгласува от службата по геодезия, картография и кадастър преди одобряването му."! "Преди одобряването му" означава - във всеки един момент, преди полагането на подписа на съответния орган по ЗУТ, по желание на възложителя. Най-разумният период за това е след публикуване на протокола от заседанието на ЕСУТ, в който е отразено приемането на съответния проект и преди окончателното комплектуване за одобряване на проекта от съответната администрация. При това положение, ще се спести допълнителното съгласуване от СГКК при всяко изменение, поискано от съответната администрация.
Всяко друго допълнително изискване, е превишаване на правомощията и възможност за генериране на корупционни практики.