КАМАРА НА ГЕОДЕЗИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Електронен адрес: www.geodezisti.net
Моб. тел.: +359 (88) 8240587
Електронна поща: imagebg@gmail.com
|
Изходящ № 65 от 15 август 2017 г.
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО
ПРАВНИ ВЪПРОСИ КЪМ
44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
СТАНОВИЩЕ
от инж. Йоан Крикор Каратерзиян
председател на управителния съвет на Камарата на геодезистите в България
адрес: 9002 Варна, ул. Ген. Паренсов № 3, вх.В, ап.67;
моб.тел.: +359 88 8240587; e-mail: imagebg@gmail.com
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, 754-01-16, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 01.06.2017 г., приет на първо гласуване на 22.06.2017 г.
Уважаеми господин Кирилов, На основание чл. 79, ал. 6 от ПОДНС, внасям настоящото становище към горепосочения законопроект, на базата на проекта на Комисията по правни въпроси за второ гласуване.
1. По § 1 от законопроекта на вносителя.Изразяваме становище за недопустимост на текста на вносителя и подкрепяме предложението, направено от нар. пр. Христиан Митев и Емил Димитров, § 1 да не се приема.
Мотиви:
Отпадането на административните услуги, с изключение на индивидуалните административни актове от приложното поле на института на комплексното административно обслужване, ще доведе до увеличаване на административната тежест и доброволен отказ от административно обслужване.
С предложеното изменение на АПК, вместо да облекчат гражданите и бизнеса, се увеличава административната тежест. Изглеждащото като облекчаване на администрация отпадане на множество услуги от приложното поле на института на комплексното административно обслужване, всъщност само удължава пътя и времето за придвижване на преписките и целѝ доброволен отказ на гражданите и бизнеса от извършване на административни услуги. Разумното поведение на Народното събрание е да се измени АПК в посока на приобщаване на сигналите към сферата на комплексното административно обслужване. Приемането на текста на вносителя, ще насърчи изпълнителната власт да изисква все повече документи, с които биха се снабдили по служебен ред, само, за да може съответния служител да удължи срока за изпълнение на искането или заявителя сам да се откаже от услугата.
Освен това, в България, на практика не се въведе комплексното административно обслужване и не може да се направи оценка на прилагането на нормата. През недалечната 2014 г., в АПК беше въведен текстът на чл. 13а. Това стана с пълното съзнание, че администрацията не е готова на тази голяма крачка. Беше дадена и идея за отлагателно действие на нормата. Идеята за законодателната промяната беше, че не може да чака повече изпълнителната власт сама да облекчи административното обслужване на гражданите, а трябва Народното събрание да я задължи да го направи. На практика, масово процедурите се разбиват на съставните им части и се поставят срокове и такси на всяка отделна част. Тази норма, не се използва от гражданите, защото не се насърчава от изпълнителната власт. Дори, ако заявителя се опита да се възползва от правата си по чл. 13а от АПК (което е задължение за администрацията), в повечето случаи му се отказва завеждане на заявлението в деловодната система. Всяка крачка назад е връщане към тоталитарния модел на управление, чрез увеличаване на административната тежест.
С предложеното изменение на АПК, вместо да облекчат гражданите и бизнеса, се увеличава административната тежест. Изглеждащото като облекчаване на администрация отпадане на множество услуги от приложното поле на института на комплексното административно обслужване, всъщност само удължава пътя и времето за придвижване на преписките и целѝ доброволен отказ на гражданите и бизнеса от извършване на административни услуги. Разумното поведение на Народното събрание е да се измени АПК в посока на приобщаване на сигналите към сферата на комплексното административно обслужване. Приемането на текста на вносителя, ще насърчи изпълнителната власт да изисква все повече документи, с които биха се снабдили по служебен ред, само, за да може съответния служител да удължи срока за изпълнение на искането или заявителя сам да се откаже от услугата.
Освен това, в България, на практика не се въведе комплексното административно обслужване и не може да се направи оценка на прилагането на нормата. През недалечната 2014 г., в АПК беше въведен текстът на чл. 13а. Това стана с пълното съзнание, че администрацията не е готова на тази голяма крачка. Беше дадена и идея за отлагателно действие на нормата. Идеята за законодателната промяната беше, че не може да чака повече изпълнителната власт сама да облекчи административното обслужване на гражданите, а трябва Народното събрание да я задължи да го направи. На практика, масово процедурите се разбиват на съставните им части и се поставят срокове и такси на всяка отделна част. Тази норма, не се използва от гражданите, защото не се насърчава от изпълнителната власт. Дори, ако заявителя се опита да се възползва от правата си по чл. 13а от АПК (което е задължение за администрацията), в повечето случаи му се отказва завеждане на заявлението в деловодната система. Всяка крачка назад е връщане към тоталитарния модел на управление, чрез увеличаване на административната тежест.
2. По § 33 от законопроекта на вносителя.Изразяваме становище за недопустимост на текста на вносителя и предлагаме § 33 да не се приема.
Мотиви:
Снижаването на нивото на подсъдност в този случай е противоконституционно. Текстът на § 33 от проекта на вносителя, е в нарушение на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, който гласи: "Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона."
Предлага се снижаване на нивото на подсъдност от Върховен административен съд на Административен съд със закон. Това изменение, е противоконституционно и се случва без широко обществено обсъждане. Освен това, ролята, отредена на съответния акт в правния свят, не се определя от това, дали подписа е положен от министъра или заместник-министъра. Една наредба или тарифа имат еднаква сила, независимо кой се е подписал под акта. С предложеното изменение, законът така се изкривява, че вече не може да постигне целта, която му е вменена.
С уважение:
инж. Йоан Крикор Каратерзиян
Председател на управителния съвет на
Камарата на геодезистите в България
гр. Варна, 15 август 2017 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар