Законопроектът за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание е публикуван на страницата на парламента.

Веднага след обявяване на извънредното положение, изпратихме до Председателя на Народното събрание запитване, относно прилагане на актовете на законодателната, съдебната и изпълнителната власти в условията на обявено на извънредно положение и искане за иницииране на "приемането на нормативен акт, който да регламентира начина, по който ще се прилагат актовете на законодателната, съдебната и изпълнителната власти по отношение на сроковете, установени с тях".

Законопроектът за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, ведно с мотивите към същия, вече е внесен в деловодството на Народното събрание и за щастие по законно регламентирания начин - от народни представители, а не от министър-председателя без проведено обществено обсъждане, каквато беше идеята на министъра на правосъдието.

По отношение на административните срокове, приложимите текстове в областта на кадастъра и устройственото планиране са кратки и ясни:

"Чл. 1 Този закон урежда извънредните мерки на територията на Република България за предпазване, ограничаване и преодоляване последиците от разпространението на заразата с вирус COVID-19 за времето от 13 март 2020 г. до прекратяването на извънредното положение.
...
чл. 3. До прекратяването на извънредното положение, всички процесуални срокове по висящите съдебни, арбитражни, административни и изпълнителни производства спират да текат, освен тези по наказателните производства."

Очевидно, законът ще има обратна сила (ретроактивно действие), което поставя под въпрос породените в периода от 13 март 2020 г. до влизането му в сила вещни права. Това са, например, плановете по чл. 16 от Закона за устройство на територията (ЗУТ); измененията на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) по Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и т.н.

Очевидно, трябва да има преходна норма, която да изясни тези въпроси.

Никак не е маловажен и въпросът, дали действието на Решението за обявяване на извънредно положение е в сила от 24:00 часа на 13 март 2020 г., за да е ясна границата, която се поставя за действието на закона.

Моля, имайте предвид, че съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, "Неправителствени организации могат да представят писмени становища по законопроектите, които се разглеждат от водещите комисии.". Бъдете активни!

Извадки от законопроекта:

П.П. Позволих си да добавя една запетая при цитирането на чл. 3.

инж. Йоан Крикор Каратерзиян

Председател на Управителния съвет на

Камарата на геодезистите в България

гр. Варна, 17 март 2020 г.

Запитване, относно прилагане на актовете на законодателната, съдебната и изпълнителната власти в условията на обявено на извънредно положение.

КАМАРА НА ГЕОДЕЗИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ Адрес: 9002, гр. Варна, ул. Ген. Паренсов № 3, вх. В, ап. 67 Електронен адрес: www.geodezisti.net Моб. тел.: +359 (88) 8240587 Електронна поща: imagebg@gmail.com

Регистрационен № ЗАП-106 от 13.03.2019 г.

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

ЗАПИТВАНЕ

от инж. Йоан Крикор Каратерзиян

Председател на Управителния съвет на Камарата на геодезистите в България

Относно: Прилагане на актовете на законодателната, съдебната и изпълнителната власти в условията на обявено извънредно положение.

Уважаема госпожо Председател,

Във връзка с приетото решение за обявяване на извънредно положение на територията на Република България, моля във възможно най-кратък срок да разясните начина на прилагане на разпоредбите на АПК, ЗУТ, ЗКИР, ЗУЧК, ЗУЗСО, ЗРР, ЗООС, ЗБР, ЗОП и всички свързани с тях нормативни актове, както и тези, приети с решения на общинските съвети, по отношение на нормативно определените срокове за:

1. обявяване на индивидуални административни актове за допускане и одобряване на устройствени планове и техните изменения;
2. обявяване на индивидуални административни актове за одобряване на кадастрални карти и кадастрални регистри и техните изменения;
3. всички административни процедури по посочените по-горе нормативни актове.

Предвид на това, че електронното правителство на практика не съществува в необходимия обем и много малка част от информацията, особено по отношение на устройствените планове, е публикувана на официалните електронни страници на администрацията на изпълнителната власт и предвид мотивите, с които Министър-председателят поиска въвеждането на извънредно положение, а именно “да се предприемат допълнителни мерки, ограничаващи пътуването и социалните контакти”, а в същото време – гарантирането на основни права на частна собственост и ползване и опазване на обществените ресурси, които не могат да се губят или накърняват, дори при въвеждане на посочената мярка, 

Моля да инициирате приемането на нормативен акт, който да регламентира начина, по който ще се прилагат актовете на законодателната, съдебната и изпълнителната власти по отношение на сроковете, установени с тях.

С уважение:

инж. Йоан Крикор Каратерзиян

Председател на Управителния съвет на

Камарата на геодезистите в България

гр. Варна, 13 март 2020 г.

Внесеният от Министерския съвет Проект на решение за обявяване на извънредно положение, може да намерите тук.

Наредба за съдържанието, условията и реда за създаване и поддържане на специализирани карти и регистри за електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях физическа инфраструктура - обществена консултация.

На Портала за обществени консултации на Министерския съвет, е публикуван проект на Наредба за съдържанието, условията и реда за създаване и поддържане на специализирани карти и регистри за електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях физическа инфраструктура.

Консултацията приключва на 22 юли 2019 г.

Неприятното е, че същата е разработена от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а не съвместно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Освен това, посочената сфера на действие е "Наука и технологии", а не "Регионална политика". Така, че трябва да бъдем много внимателни, за да не се чудим после, какво и как е станало. Нищо не става без нашето действие или бездействие.

Моля, бъдете активни!

Може да изтеглите:

Проект на Наредба по чл. 57, ал. 2, ЗЕСМФИ.docx
Мотиви към Наредба по чл. 57, ал. 2, ЗЕСМФИ.doc

Властта няма намерение да изпълнява задълженията си към изключителната държавна собственост с грижата на добър стопанин!

Поради това, че не виждаме воля в управниците ни да се отнасят с към Българската природа с грижата на добър стопанин, изпратихме отново нашите искания за установяване на нормите на нормалната правова държава в законите.

Напомням, че становището ни към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗИДЗУЧК), със сигнатура 902-01-8 и вносител Министерския съвет, постъпил на 26 февруари 2019 г., не получи необходимото внимание и реакция от страна на 44-то Народно събрание... Същото може да намерите тук.

Затова се принудихме да изпратим още едно, чийто текст прилагам по-долу:

КАМАРА НА ГЕОДЕЗИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ Адрес: 9002, гр. Варна, ул. Ген. Паренсов № 3, вх. В, ап. 67 Електронен адрес: www.geodezisti.net Моб. тел.: +359 (88) 8240587 Електронна поща: imagebg@gmail.com

Регистрационен № СТ-100-1 от 11.06.2019 г.

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО

РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА,

БЛАГОУСТРОЙСТВО И МЕСТНО

САМОУПРАВЛЕНИЕ КЪМ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ КОПИЕ: МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

СТАНОВИЩЕ

от инж. Йоан Крикор Каратерзиян

Председател на Управителния съвет на Камарата на геодезистите в България

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, със сигнатура 902-01-8 и вносител Министерския съвет, постъпил на 26 февруари 2019 г.

Уважаеми господин Веселинов,

Намираме се в абсурдната ситуация, вместо със своите придобити знания и усвоени умения да надграждаме вече създаденото, да защитаваме всеки ден рушащата се Българска природа, незаконно узурпираната територия на Българската държава, деградиращото, заради неглижирането на справедливите му искания общество на будни Българи!

Намираме се в ненормалната роля на обвинители без право да внасят обвинения, защото чиновниците, които имат тези права нехаят за задълженията си!

Обръщаме Ви внимание, че директните нарушения на Конституцията на Република България са средство за печалба на мафиотски групи и причина за бягство от Родината за нормалните работливи граждани.

За да СПРЕМ това, ИЗИСКВАМЕ:

- да се обнародват всички актове на изпълнителната власт, включително схемите за разполагане на преместваеми обекти;
- да се отразят всички съществуващи морски плажове, включително дюните, по смисъла на закона;
- да се отчуждят всички имоти, които са изключителна държавна собственост;
- използването на плажната ивица за стопанска дейност да бъде предшествано от обществено обсъждане, по аналогия с чл. 62а, ал. 3 от ЗУТ;
- валидността на схемите за разполагане на преместваеми обекти да не бъде по-дълъг от 5 години, предвид възможността за концесии със срок от няколко десетки години;
- да се даде възможност за налагане на принудителни мерки за преустановяване на незаконни действия по Българското Черноморие;
- опазването на дюните на територията на Република България и Европейския съюз да залегне като задължително условие в закона.

Предложените в закона промени не могат да защитят Българското Черноморие! Затова настояваме, на основание чл. 85 от ПОДНС да предложите на народните представители да върнат законопроекта на вносителя, за да бъде изработен нов ЗИДЗУЧК, който да вземе под внимание становищата, постъпили при процедирането на настоящия в Народното събрание, които са в синхрон с текстовете и духа на Конституцията на Република България.

С уважение:

инж. Йоан Крикор Каратерзиян

Председател на Управителния съвет на

Камарата на геодезистите в България

гр. Варна, 11 юни 2019 г.

Битката за публичност на устройствените планове - готова ли е изпълнителната власт да разкрие какво ще се строи в България?

Поредното изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗУТ), даде много важен и категоричен сигнал към изпълнителната власт - да извади на светло устройствените планове! Това, всъщност, е задължение на администрацията много отдавна. Всички закони, отнасящи се до административното производство (действащи и отменени), указват достъпност, публичност и прозрачност при осъществяването на публичните функции...

Очевидната безпомощност или нежелание на администрацията да наложи спазването на закона, доведе до въвеждане на все по-категорични текстове в закона, осигуряващи безпрепятствен достъп на гражданите до информация по отношение на устройствените планове:

• 2003 г. - вменява се задължението, Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Областните управители и Кметовете на общините да организират поддържането на архиви на одобрените устройствени планове и измененията им.

Като че ли прекалено голямо беше търпението на гражданите и прекалено дълго продължи удобството на местната власт по отношение на укриването на информация за това, какво и къде ще се строи. В тази "будна кома", в която бе държано обществото, се вихриха болни строителни амбиции. Междувременно, укриването на информация, подхранваше и създадените на места феодални порядки.

Посоченото допълнение на закона, беше напълно достатъчно, за да накара изпълнителната власт да публикува устройствените планове на електронните си страници и да даде физически достъп  до тези проекти, ако няма в момента друга техническа възможност. Това е така, защото самите проекти, ведно с цялата графична и текстова информация към тях, са неделима част от актовете за одобряването им.

• 2013 г. - въвежда се задължението одобрените подробни устройствени планове да се публикуват на електронната страницата на съответната община.

Това става със Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК).  Очевидно, целта отново бе да излязат на светло бъдещите инвестиционни намерения и то главно имайки предвид дивото урбанизиране на Българското Черноморие. Адекватен контрол, обаче, явно нямаше, въпреки задължението на министъра на регионалното развитие и благоустройството да контролира процеса.

• 2017 г. - разширява се задължението, административните органи да публикуват одобрените подробни устройствени планове на електронната страница на органа, който ги е одобрил.

Тук вече, плановете се предвижда да се "разпръснат" между Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Областните управители, Общинските съвети и Кметовете на общини... По наше предложение, този път, беше включен и текст, който да регламентира срок, в който това да става - законодателя прие той да е три дена от одобряването на акта.

Тук МРРБ, даде добър пример, като след настояване от наша страна, а явно и по искане и на други колеги, публикува за първи път в цялост "ПУП за регулация и застрояване на КК "Св. Св. Константин и Елена"". Добрият пример беше подет от Областния управител на област Варна. В повечето общини, обаче, устройствените планове са забранена зона. Това не е чудно, защото именно подробните устройствени планове, приети и одобрени в нарушение на закона, много често предшестват "законното строителство", което не се приема от обществеността.

На фона на ширещото се неглижиране на закона, министъра на регионалното развитие и благоустройството, категорично отказваше да се занимава с тези проблеми - ресорният заместник-министър, препращаше сигналите до директора на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), а директорът на свой ред отговаряше, че министърът не му е дал правомощия да се занимава с устройственото планиране. От време на време, все пак, имаше препоръки към общините да спазват закона... И те го спазват тогава, когато няма накъде и когато им е угодно...

• Сега, 2019 г. - създава се нов текст: "Публичните регистри и архивът на одобрените устройствени планове и измененията им по чл. 3, ал. 4, чл. 4, ал. 4 и чл. 5, ал. 5 се публикуват и поддържат в актуален вид на интернет страницата на съответното ведомство при условия и по ред, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството."

Това означава, че устройствените планове, не само трябва да са публикувани в "насипен вид", а и да се поддържат в актуален вид (т.е. да се актуализира графиката на плановете с голям обхват - квартал, село, град, община...) и всичко това да става с единна за всички наредба. А тази наредба, трябва да бъде издадена в срок до 2 години.

И това не е всичко - поставя се едногодишен срок, в който администрациите да публикуват всички устройствени планове, които досега не са били публикувани. Тук става въпрос не само за действащите, но и за отменените устройствени планове. Това е много важно, защото досега почти всички администрации твърдяха, че допълнението на ЗУТ от 2003 г. не ги задължава да го правят. Последното не е вярно, но както стана въпрос по-горе, нужно е контролиращият орган да съблюдава спазването на закона и да дава личен пример.

Много е важно, че най-сетне, ще се създаде информационен Портал за устройството на територията. В него ще се публикуват:

• проектите на нови устройствените планове,
• проектите на изменения на устройствените планове,
• влезлите в сила планове,
• издадените разрешения за строеж,
• въведените в експлоатация строежи,
• физическите и юридическите лица (проектантите), на които е възложено от държавата или общините да изработят проекти на устройствени планове и инвестиционни проекти, както и размера на възнаграждението им.

Надяваме се, че всичко, което се прави вече 16 години е с добре намерения. Но за да не останат само намеренията, нека министърът на регионалното развитие и благоустройството да си припомни вменените му от нас, чрез народните представители задължения:

"Чл. 220. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството упражнява контрол по спазването на разпоредбите на този закон и на нормативните актове по прилагането му при проектирането и строителството, в това число влагането на качествени строителни материали и изделия с оглед осигуряването на сигурността, безопасността, достъпността и другите нормативни изисквания към строежите." (Чл. 220, ал. 1 от ЗУТ)

"Чл. 232. (1) Наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което:

1. не изпълни или изпълни лошо или несвоевременно задължения, възложени му по този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и решения и предписания, основани на тях

..." (Чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ)

При липса на контрол, каквото и да пише в закона, то няма да се изпълнява и резултат няма да има!


инж. Йоан Каратерзиян
Председател на Управителния съвет на
Камарата на геодезистите в България

гр. Варна, 27 март 2019 г.

Необходимо е, законодателната и изпълнителната власти да пазят нашата собственост - изключителната държавна собственост!

Изискваме, нашата собственост да се охранява с мисъл за бъдещето!
Отправихме конкретни предложения, които да решат отдавна разисквани проблеми:

• обнародване на всички актове на изпълнителната власт, включително схемите за разполагане на преместваеми обекти;

• отразяване на всички съществуващи морски плажове, включително дюните;

• обществено обсъждане при използването на плажната ивица за стопанска дейност;

• принудителни мерки за преустановяване на незаконни действия;

• опазването на дюните на територията на Република България и Европейския съюз да залегне като задължително условие в закона.

Публикувам пълния текст на становището:

КАМАРА НА ГЕОДЕЗИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ Адрес: 9002, гр. Варна, ул. Ген. Паренсов № 3, вх. В, ап. 67 Електронен адрес: www.geodezisti.net Моб. тел.: +359 (88) 8240587 Електронна поща: imagebg@gmail.com

Регистрационен № СТ-100 от 20.03.2019 г.

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

СТАНОВИЩЕ

от инж. Йоан Крикор Каратерзиян

Председател на Управителния съвет на Камарата на геодезистите в България

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, със сигнатура 902-01-8 и вносител Министерския съвет, постъпил на 26 февруари 2019 г.

Уважаема госпожо Караянчева,

С оглед приемането на законопроект, който да подобри законодателството в интерес на гражданите на Република България и в частност за прилагане на чл. 15, чл. 18, ал. 1, чл. 41 и чл. 55 от Конституцията на Република България, моля да приемете и да внесете за обсъждане настоящото становище към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие със сигнатура 902-01-8 и вносител Министерския съвет.

За постигане целите на внесения от Министерския съвет законопроект и предвид огромната обществена значимост на използването на ограничения и невъзобновяем ресурс на българското черноморие, е необходимо да се променят разпоредбите на Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и Закона за защитените територии (ЗЗТ) и по-конкретно:

• да се обнародват всички актове на изпълнителната власт, включително схемите за разполагане на преместваеми обекти;
• да се отразят всички съществуващи морски плажове, включително дюните, по смисъла на закона;
• използването на плажната ивица за стопанска дейност да бъде предшествано от обществено обсъждане, по аналогия с чл. 62а, ал. 3 от ЗУТ;
• валидността на схемите за разполагане на преместваеми обекти не трябва да бъде по-дълъг от 5 години, предвид възможността за концесии със срок от няколко десетки години;
• трябва да се даде възможност за налагане на принудителни мерки за преустановяване на незаконни действия;
• опазването на дюните на територията на Република България и Европейския съюз да залегне като задължително условие в закона.

Конкретни предложения:

1. В чл. 5, ал. 1 от ЗУЧК се правят следните изменения и допълнения:

     1.1. В изречение първо, след думата “планове”, се поставя запетая и се добавя следния текст: “схемите за разполагане на преместваеми обекти”.

     1.2. В изречение второ:

          1.2.1. след думите “Информацията се”, се добавя следния текст: “публикува в пълния ѝ обем на”;

          1.2.2. текстът “предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация и чрез”, се премахва;

          1.2.3. думата “страницата”, се заменя с думата “страниците”;

          1.2.4. след думата “община”, се поставя запетая и се добавя следния текст: “Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на туризма в тридневен срок от издаването на съответния акт”.

Консолидирана версия на текста: “Чл. 5. (1) Физическите и юридическите лица имат право на информация за предвижданията на устройствените планове, схемите за разполагане на преместваеми обекти и за инвестиционните дейности, осъществявани на територията на Черноморското крайбрежие. Информацията се публикува в пълния ѝ обем на предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация и чрез интернет страницата страниците на съответната община, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на туризма в тридневен срок от издаването на съответния акт.”

2. В чл. 6, ал. 10 от ЗУЧК, се правят следните изменения и допълнения:

     Текстът “Министърът на туризма заявява изменението на”, се заменя със следния текст: “Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, изменя”.

Консолидирана версия на текста: “(10) Министърът на туризма заявява изменението на Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, изменя кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на глава шеста от Закона за кадастъра и имотния регистър след приемане на специализираните карти на морските плажове.”

3. В чл. 13 от ЗУЧК, се правят следните изменения и допълнения:

     3.1. Добавя се нова ал. 7 със следния текст: “(7) Проектите за разрешения за разполагане на преместваемите обекти и съоръжения на морските плажове, се подлагат на обществено обсъждане, проведено по реда на чл. 127, ал. 1 от Закона за устройство на територията от Министерския съвет по предложение на областния управител.”.

     3.2. Ал. 7, се променя на ал. 8 и:

          3.2.1. след думата “еднократно”, се добавя запетая и следния текст: “след мотивирано приемане или отхвърляне на предложенията от обществото обсъждане,”;

          3.2.2.текстът “срока на концесията или наема”, се заменя със следния текст: “срок от 5 години”.

Консолидирана версия на текста: “(7) Проектите за разрешения за разполагане на преместваемите обекти и съоръжения на морските плажове, се подлагат на обществено обсъждане, проведено по реда на чл. 127, ал. 1 от Закона за устройство на територията от Министерския съвет по предложение на областния управител.(7) (8) Разрешенията за поставяне на преместваемите обекти и съоръжения на морските плажове се издават еднократно, след мотивирано приемане или отхвърляне на предложенията от обществото обсъждане, за срока на концесията или наема срок от 5 години и са валидни до изтичане срока на концесията, съответно наема, или до промяна на схемата по ал. 3.”

4. В Глава пета. “ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ” от ЗУЧК, се правят следните изменения и допълнения:

     4.1. Добавя се нов чл. 22е със следния текст: “Чл. 22е. Главният прокурор на Република България, прилага принудителни мерки при неизпълнение на задълженията по чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 10.”.

     4.2. Чл. 22е, се променя на Чл. 22ж.

5. В чл. 51, ал. 5 от ЗКИР, се прави следното допълнение:

     Добавя се изречение трето със следния текст: “При отстраняване на явна фактическа грешка за обект изключителна държавна собственост, проектът се изработва служебно от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.”

Консолидирана версия на текста: “(5) За извършване на измененията в кадастралната карта се изработва проект в цифров вид във формата по чл. 12, т. 5 и в графичен вид, в който новообразуваните имоти са индивидуализирани с граници и идентификатор. Проектът се изработва от правоспособно лице по кадастър. При отстраняване на явна фактическа грешка за обект изключителна държавна собственост, проектът се изработва служебно от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.”

6. В § 6 от Преходните и заключителните разпоредби от ЗКИР, се прави следното допълнение:

     В ал. 8, след думите “прилагането на”, се добавя следният текст: “Закона за устройство на черноморското крайбрежие” и се поставя запетая.

Консолидирана версия на текста: “(8) Когато при създаването и поддържането на кадастрална карта и кадастрални регистри се установи явна фактическа грешка в данните по ал. 2, свързани с прилагането на Закона за устройство на черноморското крайбрежие, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, тя се отстранява по реда на този закон.”

7. В чл. 23 от ЗЗТ, се правят следните изменения и допълнения:

     7.1. Създава се нова ал. 1 със следния текст: “Пясъчните дюни от всички видове са природни забележителности.”

     7.1. Ал. 1 става ал. 2 и след думата “минерали”, запетаята и текстът “пясъчни дюни” се премахват.

     7.1. Ал. 2 и ал. 3, стават съответно ал. 3 и ал. 4.

Консолидирана версия на текста: “Чл. 23. (1) Пясъчните дюни от всички видове са природни забележителности.

(1) (2) За природни забележителности се обявяват характерни или забележителни обекти на неживата природа, като скални форми, скални разкрития с научна стойност, земни пирамиди, пещери, понори, водопади, находища на вкаменелости и минерали, пясъчни дюни и други, които са с изключителна стойност поради присъщата им рядкост, представителност, естетичност или които имат значение за науката и културата. 

(2) (3) Природните забележителности се управляват с цел запазване на техните естествени особености. 

(3) (4) Природните забележителности се обявяват с прилежаща територия, необходима за опазването им.”

Мотиви към предложените промени:

По т.т. 1 и 3 от настоящото предложение:

Схемите за разполагане на преместваеми обекти на територията на изключителната държавна собственост са планове от голям обществен интерес, предвид на това, че за извършване на стопанска дейност от страна на концесионера се използва имот, собственост на всички граждани на Република България. Освен това, преместваемите обекти, не променят местоположението си за срока на действие на схемите за разполагането им. Същите се възприемат като сгради и функционират като такива. В тази връзка, въпреки че са поставени временно, е необходимо обществеността да бъде информирана предварително за намеренията на изпълнителната власт и концесионера. Гражданите трябва да имат възможност да участват в процедурата по разрешаване на поставянето им. Също така, е недопустимо да няма информация на електронните страници на изпълнителната власт за местоположението на тези обекти. Освен посочените причини, промяната, която предлагаме, ще увеличи възможността за граждански контрол и ще защити конституционните права на гражданите.

По т.т. 2, 5 и 6  от настоящото предложение:

За да бъдат постигнати целите на предложеното от Министерския съвет изменение, трябва да бъде усъвършенстван законът по отношение на отразяването на имотите изключителната държавна собственост в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР). Съгласно Конституцията на Република България и ЗУЧК, изключителна държавна собственост са морските плажове, а те включват в себе си, както “пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж”, така и “крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата”. Това не се удостоверява с нарочен акт на изпълнителната власт, а е обективирано от физическите и географските характеристики на територията на крайбрежната плажна ивица. Съществуващата в момента правна рамка, “вклинява” в процедурата по изменение на КККР Министъра на туризма, чрез изискване за формално заявяване на изменението, при положение, че всички необходими за това данни се намират в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това дава възможност на органите на изпълнителната власт да не изпълняват задълженията си, вменени им от законодателя, а именно  –  да отразяват морските плажове в КККР и да отчуждават тези имоти. От друга страна, има специализирани кадастрални карти, които отразяват крайбрежна плажна ивица, покрита чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата, преди изменението на ЗУЧК, ДВ, бр. 27 от 2013 г., поради което не са били отразени като морски плажове, а в момента са такива. Има примери и за морски плажове, които въобще не са били “видени” при геодезичното заснемане и съответно не са отразени в кадастралните карти.

Прилагаме конкретни примери за тези твърдения:

• С писмо изх № Т-91-00-103/26.06.2017 г. до Началника на СГКК  –  Бургас, Министърът на туризма е заявил изменение на КККР за всички морски плажове, разположени на територията на област Бургас. Плажовете до този момент не са отразени.

• Издадено е разрешение за строеж върху морски плаж на територията на община Варна, за построяване на рибарско пристанище, тъй като при геодезичното заснемане на място през 2011-2012 г., плажната ивица с пясък от по-едра от обичайната фракция  е отразена като скали. С промяна на закона, чакълът и скалните образувания придобиват статут на морски плаж, но това не е отразено в КККР.

• Плаж от ситен морски пясък и дюни в границите на община Варна, има вероятност да бъдат приобщени към парк и имот за застрояване, защото не са “видени” при геодезичното заснемане.

• Навсякъде по Черноморското крайбрежие има отвоювани територии от морето, които са частна собственост. Някои от тях са застроени, а за други текат процедури по застрояването им. Доказателствата за това са ясно видими на безплатните и обществено достъпни електронни страници на органите на изпълнителната власт.

По т. 4 от настоящото предложение:

Очевидно за всички е, че Конституцията на Република България, която има непосредствено действие, не се прилага от органите на изпълнителната власт и се използват всички възможности, законът да не бъде изпълняван. Затова, пряката намеса на Прокуратурата е крайно необходима. Трябва да се даде възможност за спиране на прилагането на противоконституционни актове на изпълнителната власт.

По т. 7 от настоящото предложение:

Дюните са изключително ценни, естествени и невъзобновими поколения наред природни образувания. ЗЗТ не ги защитава по презумпция. За това се изисква нарочен акт на Министъра на околната среда и водите. От друга страна, отсъствието на такъв акт не ги прави по-маловажни по отношение на защитата на природата на Република България и Европейския съюз. В този смисъл, не е нужно издаване на акт за обявяването им за защитени обекти. За изпълнение на чл. 15 и чл. 55 от Конституцията на Република България и постигане целта на ЗЗТ, е необходимо, последният да бъде допълнен с норма, която регламентира опазването на дюните.

Уважаема госпожо Караянчева,

При желание от Ваша страна или от страна на уважаемите народни представители, можем да приведем допълнителни примери и доказателства за изразените в мотивите твърдения.

Надяваме се на положително решение от Ваша страна по отношение на спазване на Конституцията на Република България!

С уважение:

инж. Йоан Крикор Каратерзиян

Председател на Управителния съвет на

Камарата на геодезистите в България

гр. Варна, 20 март 2019 г.

Странният случай с издаването на скици... и всеки ли в България има право на труд?

Законът за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗИДЗКИР) вече е в Народното събрание и е разпределен по комисиите, които ще го разглеждат.

Подложеният на обществено обсъждане (от 17 октомври до 16 ноември 2018 г.) ЗИДЗКИР, е внесен на 1 март в Народното събрание за разглеждане и приемане. За съжаление, не бяха спазени всички процедури по отношение на частичната оценка на въздействието, поради което чак сега се изясниха някои подробности за това, какво въздействие се очаква да произведат промените. На 7 март 2019 г. пък, след напомняне от наша страна, бяха публикувани справките за отразяване на мнения и становища - от гражданите и от централните администрации. Това не попречи, обаче, Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) гръмко да афишира бъдещия положителен ефект от предложените промени.

Една от промените е, че правоспособните лица по ЗКИР ще могат да разпечатват на хартия скици, схеми и удостоверения, издадени от съответната Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК), да удостоверяват тяхната автентичност и да ги предоставят на собственик или друго заинтересувано лице. Това изглежда много добре, но не е ясно защо е необходимо някой друг да издава скици, след като има създадена електронна система и са изхарчени няколко милиарда за електронно правителство? Не е ясно и защо се върви в посока към увеличаване на книжната документация, след като кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) е система, чийто оригинал се съхранява в електронен вид? Не е ясно, защо от въвеждането си до сега институтът на Комплексно административно обслужване не се прилага в цялост? Интересна дискусия в Парламента за въвеждането му може да прочетете тук. Да не говорим, че предложението не е финансово обосновано.

Прочитайки финансовата обосновка на последните изменения на Тарифа 14, във връзка със ЗКИР, откриваме твърде любопитни числа и много интересни изчисления, за които алармирахме преди повече от две години.

Извадка от финансовата обосновка към предложението за изменение на Тарифа 14 за таксите, които се събират в системата на МРРБ и Областните управители, в сила от 15 ноември 2016 г.

Иначе, според някого от МРРБ (не е ясно кой е направил изявлението), "не се предвижда въвеждане на допълнителна такса за гражданите, която те да заплащат на правоспособните лица". Как ще стане това? Нали според данъчното ни законодателство, при извършване на стопанска дейност се дължат данъци върху оборота и печалбата, дори и да си на загуба?... Нали в цената на скиците, издавани от СГКК са начислени разходи, които няма да се осъществяват? Между другото, съвсем официално, Заместник министър-председателят Томислав Дончев, алармира, че участието на общинските администрации в процеса по издаване на скици, не е уредено от финансовата му страна...

Интересно е, че сериозни забележки към финансовата обосновка имаше и Дирекция "Модернизация на администрацията" към Министерския съвет.

Между другото, преработената Оценка на въздействието не беше публикувана.

Нашето конкретно предложение по отношение на издаването на скици и схеми е:

Във всички случаи, освен за нуждите на имотния регистър, в които се налага издаването на скици на имоти или сгради, както и на схеми на самостоятелни обекти, същите да се заменят с извадка от кадастралната карта и кадастралните регистри, получена в електронен вид и обработена по подходящ начин за нуждите на органите по § 1, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс.

(Органите по § 1, т. 5 от АПК са административни органи, лицата, осъществяващи публични функции и организации, предоставящи обществени услуги.)

Или, казано с прости думи - ако за нещо, заявителят трябва да предостави скица на централните и териториалните администрации, експлоатационните дружества и т.н., това усилие ще му бъде спестено. За сметка на това, служителят ще може да използва в електронен формат информацията, получена директно от Кадастрално-административната информационна система (за която сме платили). Сумата, която ще бъде заплатена на АГКК ще бъде много по-ниска и информацията ще се използва по-удобно за нуждите на администрацията или дружеството. Да не говорим за облекчаването на трафика, за освободения от това задължение персонал, за спестените на бизнеса пари...
Всъщност, независимо от приложените към заявленията скици и схеми в момента, информацията задължително се проверява при процедиране на преписката, защото промяна може да настъпи във всеки един момент, а служителите са длъжни да бъдат коректни при процедирането на преписките.
В този смисъл, действието на изпълнителната власт да прекрати изискването на удостоверение за нанасяне в кадастралната карта и кадастралните регистри на новите обекти е похвално, но не е достатъчно.

Другият много важен проблем е поредното неглижиране на геодезистите, получили трета квалификационна степен по професията “Геодезист”. Това са неизползваеми държавно признати знания и умения по геодезия, за които всеки член на обществото е платил, но държавата не разрешава да се използват. Търсейки резерви, които да помогнат за обслужването на гражданите, назначените от нас държавни служители или не виждат очевидните решения, или се страхуват от тях.

Припомняме едно искане от 2016 г.:
"Ние геодезистите, придобили третата квалификационна степен, настояваме да можем да упражняваме правото си на труд като геодезисти. Да практикуваме геодезия законно, да авторизираме извършената от нас работа и да носим съответната отговорност за това. Това може да се осъществи единствено, чрез признаването на средно специалното образование по “Геодезия, фотограметрия и картография” или по сега действащата нормативна уредба - трета квалификационна степен по професията “Геодезист”. Т.е. Геодезистите, завършили 12-ти клас, да могат законно, да извършват геодезични дейности, за които имат диплом и са издържали съответните изпити."

Конкретното ни предложение по отношение на упражняване на правото на труд на средните-техници геодезисти е:

Геодезични измервания и обработване на резултатите от тези измервания да се извършват и от специалисти, придобили трета професионална квалификационна степен по професията “Геодезист” или приравнената към нея.

Иначе казано - тези, които са получили знания и умения да практикуват геодезия, наистина да могат да го правят в интерес на обществото и увеличаването на принадената стойност.

По отношение на задължението на геодезистите да поддържат и повишават квалификацията си, приветстваме предприетите действия от страна на изпълнителната власт. Камарата на геодезистите в България, организира редовно курсове за повишаване и поддържане на квалификацията не само на своите членове, а и на всички желаещи да го направят колеги.

Много е важно да се каже недвусмислено в закона, че публикуваните в КАИС данни, могат да се използват многократно и безплатно не само за разглеждане. Поддържането на системата е осигурено чрез платените услуги, които осигуряват много голям излишък в бюджета. От друга страна, използването на тези данни дава възможност за "осветяване" на много незаконни действия, както на физически и юридически лица, така и на изпълнителната власт. Има щения, има и реална възможност това да бъде преустановено и отново да потънем в неведение за такива незаконни действия!

За това предлагаме:

Публично достъпните данни, публикувани в КАИС, за които не се заплаща държавна такса, да се използват без ограничение.

Такова допълнение на закона, освен че няма да доведе до допълнителни разходи, многократно ще увеличи ползата от кадастралната система и ще генерира косвени приходи, чрез контрола на публичната собственост.

Поради тези констатации и съображения, внесохме в деловодството на 44-то Народно събрание, следното становище към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър:

КАМАРА НА ГЕОДЕЗИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ Адрес: 9002, гр. Варна, ул. Ген. Паренсов № 3, вх. В, ап. 67 Електронен адрес: www.geodezisti.net Моб. тел.: +359 (88) 8240587 Електронна поща: imagebg@gmail.com

Регистрационен № СТ-99 от 20.03.2019 г.

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

СТАНОВИЩЕ

от инж. Йоан Крикор Каратерзиян

Председател на Управителния съвет на Камарата на геодезистите в България

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, със сигнатура 902-01-11 и вносител Министерския съвет, постъпил на 1 март 2019 г.

Уважаема госпожо Караянчева,

С оглед подобряване на законодателството в интерес на гражданите и инвестиционния процес, моля да приемете следващите конкретни предложения за изменение на горепосочения законопроект.

1. Към чл. 12 от ЗКИР да се добави нова т. 12 със следния текст: “12. води регистър на измененията на кадастралната карта и кадастралните регистри, извършени без издаване на заповед;”. Т. 12 и т. 13 да станат съответно т. 13 и т. 14.

Мотиви: ЗКИР дава възможност в много случаи за изменение на КККР, без издаване на заповед. За тези промени няма информация в КАИС с какъв акт са извършени. Това не се отразява и в издаваните скици и изключително много ограничава контрола и често въвежда в заблуждение ползвателите на кадастъра.

2. Към чл. 16 от ЗКИР да се добави нова ал. 2 със следния текст: “(2) Геодезични измервания и обработване на резултатите от тези измервания се извършват и от специалисти, придобили трета професионална квалификационна степен по професията “Геодезист” или приравнената към нея.” Ал. 2 и ал. 3 да станат съответно ал. 3 и ал. 4. Предложената с проекта нова ал. 4 да стане ал. 5 и предложения текст да се замени със следния текст: “Специалистите по ал. 1 и ал. 2, извършват дейностите по този закон, освен ако не е изрично регламентирано същите да се извършват от органите на изпълнителната власт.” Ал. 4 от ЗКИР да стане ал. 6.

Мотиви: Придобилите трета квалификационна степен геодезисти не могат да упражняват правото си на труд като геодезисти законно, да авторизират извършената от тях работа и да носят съответната отговорност за това. Това ги лишава право да упражняват самостоятелна стопанска дейност и ги поставя в зависимо положение от придобилите магистърска степен за дейности, за които са получили държавно признати знания и умения. Със замяната на текста на ал. 4 от проекта, се цели кратко, точно и ясно формулиране на разпоредбата.

3. Текстът на чл. 20, ал. 3 от ЗКИР да придобие следния вид: “Специалистите по чл. 16, ал. 1 и ал. 2 са длъжни да сключат застраховка „Професионална отговорност“ за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения, както и на задълженията на негови служители. Минималният размер на застрахователната сума се определя от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.”

Мотиви: Придобилите трета квалификационна степен геодезисти, е необходимо да упражняват професията при същите условия, както техните колеги, придобили по-висока квалификационна степен.

4. Към чл. 55 от ЗКИР да се добави нова ал. 12 със следния текст:

“(12) Информацията, получена чрез Кадастрално-административната информационна система, се използва от органите по § 1, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс за изпълнение на техните задължения и замества във всички случаи, освен за нуждите на имотния регистър, скиците на имоти или сгради и схемите на самостоятелни обекти.” 

Мотиви: Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) е система, чийто оригинал се съхранява в електронен вид. Ако за нещо, заявителят трябва да предостави скица на централните и териториалните администрации, експлоатационните дружества и т.н., това усилие ще му бъде спестено. За сметка на това, служителят ще може да използва в електронен формат информацията, получена директно от КАИС. Сумата, която ще бъде заплатена на АГКК ще бъде много по-ниска и информацията ще се използва по-удобно за нуждите на администрацията или дружеството. Ще се спестят и много други разходи. Независимо от приложените към заявленията скици и схеми в момента, информацията задължително се проверява при процедиране на преписката, защото промяна може да настъпи във всеки един момент, а служителите са длъжни да бъдат коректни при процедирането на преписките. 

Ал. 12 да стане ал. 13. 

Да се добави нова ал. 14 със следния текст: “(14) Публично достъпните данни, публикувани в кадастрално-административната информационна система, за които не се заплаща държавна такса, могат да се използват без ограничение.” 

Мотиви: Трябва недвусмислено да се каже, че публикуваните в КАИС данни, могат да се използват многократно и безплатно не само за разглеждане. Поддържането на системата е осигурено чрез платените услуги, които осигуряват много голям излишък в бюджета. От друга страна, използването на тези данни дава възможност за "осветяване" на много незаконни действия, както на физически и юридически лица, така и на изпълнителната власт. Има щения, има и реална възможност това да бъде преустановено и отново да потънем в неведение за такива незаконни действия! Такова допълнение на закона, освен че няма да доведе до допълнителни разходи, многократно ще увеличи ползата от кадастралната система и ще генерира косвени приходи, чрез контрола на публичната собственост.

5. § 13 от предложения проект (предложеният нов чл. 97а) да не се приема. 

Мотиви: Не може административният контрол на един закон да се установява чрез друг закон. Ако има такава административно-наказателна разпоредба, тя следва да се обсъди и приеме, чрез допълнение на Закона за геодезията и картографията.

При възникнали въпроси сме готови да Ви предоставим допълнителна информация.

С уважение: инж. Йоан Крикор Каратерзиян Председател на Управителния съвет на Камарата на геодезистите в България гр. Варна, 20 март 2019 г.

Обнародван е Законът за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, приет от 44-то Народно събрание на 11 октомври 2018 г.

Измененията и допълненията, въведени със ЗИДЗКН са съществени. От всичко, обаче, се открояват две твърде интересни допълнения, които могат да повлияят и върху работата на администрацията по отношение на прилагането на Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Първо, към чл. 14 се създава нова ал. 2 (досегашната ал. 2 става ал. 3) със следния текст:

„(2) Експертните съвети, предвидени в този закон с дейности в областта на културното наследство, се назначават от министъра на културата. Съставите, дейността и организацията на работата им се уреждат с правилници, издадени от министъра на културата. Заседанията на съветите се излъчват в реално време чрез интернет страницата на Министерството на културата.“

Интересно е точно как ще се осъществи излъчването, защото освен звук, зрителите трябва да се запознаят и с разглежданите материали. Със сигурност, ако изпълнителната власт има воля да наложи прозрачност в работата на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към министъра на културата, всички проблеми могат да се урегулират в интерес на обществото за много кратко време. Това е един голям пробив по отношение на въвеждането на прозрачност в работата на изпълнителната власт, който Камарата на геодезистите в България приветства.

Тук е мястото да спомена, че още преди няколко години в Община Варна беше започнала да се реализира такава идея по отношение на Общинския експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ), но буквално в заключителния си стадий на реализация на това добро начинание, то беше пресечено...

Второ, към § 4 от ДР на закона се въвежда легална дефиниция за „Дигитализация на културното наследство“, като се вменява на министъра на културата или определено от него длъжностно лице от състава на министерството да координира, организира и контролира дейността по дигитализация на културното наследство.

„21. „Дигитализация на културното наследство“ е процес на създаване на метаданни и дигитално съдържание за културна ценност съобразно утвърдени стандарти и формати, с подходящи електронни устройства, с цел тяхната обработка, съхранение и разпространение.“

Тук ще направя паралел към въвеждането на отдавна лелеяното цифрово представяне на оригиналите на инвестиционните проекти пред органите на изпълнителната власт. В някои аспекти проблемите са еднотипни.

Очевидно, в тази посока ще се работи още много и ще има успешни и неуспешни опити. Надявам се, тук да не заиграе сопата на "усвояването" и добрата идея да пропадне...

инж. Йоан Каратерзиян

Председател на Управителния съвет на

Камарата на геодезистите в България

26 октомври 2018 г.

Становище по отношение на Консултационен документ относно законопроект, уреждащ нормативната регулация на обществените отношения в земеползването.

Изпратихме нашето становище по отношение на Консултационен документ относно законопроект, уреждащ нормативната регулация на обществените отношения в земеползването – относно собствеността, ползването, опазването и управлението на земеделските земи в Република България.

КАМАРА НА ГЕОДЕЗИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ Адрес: 9002, гр. Варна, ул. Ген. Паренсов № 3, вх. В, ап. 67 Електронен адрес: www.geodezisti.net Моб. тел.: +359 (88) 8240587 Електронна поща: imagebg@gmail.com

Регистрационен № СТ-92 от 10.08.2018 г.

ДО МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ

КОПИЕ: ZZhekova@mzh.government.bg

СТАНОВИЩЕ

от инж. Йоан Крикор Каратерзиян

председател на Управителния съвет на Камарата на геодезистите в България

адрес: 9002 Варна, ул. Ген. Паренсов № 3, вх.В, ап.67;

моб.тел.: +359 88 8240587; e-mail: imagebg@gmail.com

Относно: Консултационен документ относно законопроект, уреждащ нормативната регулация на обществените отношения в земеползването – относно собствеността, ползването, опазването и управлението на земеделските земи в Република България.

Уважаеми господин Министър,

Във връзка с обявения на обществено обсъждане Консултационен документ относно законопроект, уреждащ нормативната регулация на обществените отношения в земеползването – относно собствеността, ползването, опазването и управлението на земеделските земи в Република България, даваме следните конкретни предложения:

1. Поради важността на подготвяния законопроект(1), с цел да не се позволи свободно и отделено от идеята на нормативния акт тълкуване в бъдеще, както и последващи промени, отдалечаващи заложените в акта идеи при последващото му осъвременяване, е необходимо включване на “Въведение” към структурата на акта. Тази част трябва да включва автора на акта, позовавания на други актове и мотиви.

2. Необходимо е да се дадат указания, легалните дефиниции в новия законопроект да бъдат изнесени в началото на акта, за да се улесни прочита на документа.

3. В консултационния документ, е необходимо да се дадат задължителни указания към структурата на новия законопроект, първите норми да изясняват приложното поле и целта на закона. Обръщаме Ви внимание на това, защото има случаи, в които такива норми липсват в някои от новите закони(2).

4. Институтът на възстановяването на отнетите земеделски имоти, не може да се разглежда в отделен закон от този, уреждащ останалите аспекти на собствеността на земеделските земи. Това би породило разнопосочно определяне и тълкуване на нормите.

5. При създаването на законопроекта, трябва да се съблюдават стриктно нормите на ЗНА, защото законът трябва да е разбираем и да не урежда норми, които се уреждат с подзаконови нормативни актове. Изземването на функциите на наредбите и инструкциите, прави закона трудно четим и ненужно подробен, като с това създава по-скоро объркване, отколкото ред в материята, която урежда.

6. Необходимо е да се включат общи норми, указващи по отношение на коя материя е специален законът, спрямо останалите нормативни актове от същата степен.

7. Административните производства, уредени в новия законопроект, трябва да се подчиняват на принципа на комплексното административно обслужване, уреден в АПК. Необходимо е да се въведе и принципът на “мълчаливото съгласие” там, където е допустимо. Тъй като новият законопроект, ще урежда материя, свързана с администрирането и проектирането на имотни граници, трябва да бъде указано еднозначно, че при прилагане на този закон, трябва да бъдат спазвани и останалите принципи на административното производство, подробно дефинирани в Глава втора на АПК.

8. Трябва да са разписани подробно и ясно сроковете, в които ще се изменят наредбите към ЗСПЗЗ и ЗОЗЗ.

9. За да се осигури плавен преход към новото законодателство и предвидимост на действията на изпълнителната и законодателната власт, трябва да се даде достатъчно дълъг срок за влизане в сила на новия закон. Разумно е този срок да бъде не по-кратък от половин година.

10. Делби на земеделски земи.

10.1. Освен доброволната делба, трябва да се разгледат въпросите със съдебната делба, разделянето и обединяването на имоти на различни или едни и същи собственици.

10.2. Не трябва да се дават технически параметри при разделянето и делбата на имотите. Същите трябва да се уредят в наредба.

10.3. Необходимо е да се уреди по принцип въпросът с парцеларните планове при проектиране на инфраструктурни обекти и поправяне на допуснатите грешки при влезлите в сила планове по отношение на новопроектираните имоти, при отчуждаване на части от тях. Трябва да се укаже и наредбата, с която ще се уреди техническата страна на въпроса(3).

11. Разпореждане със земите в стопанските дворове.

11.1 Уреждането на взаимоотношенията и последващото застрояване и урегулиране на стопанските дворове, трябва да се решава изцяло в ЗУТ. Тази материя, трябва да се изясни в преходните разпоредби към новия закон.

12. Опазване на земеделските земи от увреждане.

12.1. В този документ не трябва да бъдат детайлизирани нормативите. Това трябва да стане в закони и наредби. Документът, е необходимо да даде общите и главни насоки.

13. Строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им.

13.1. Определянето на технически норми със закон, ще доведе до смесване на норми, които се уреждат с нормативни актове от различна степен. Това ще доведе до излишно утежняване на документа и трудното му прилагане.

14. Промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди.

14.1. Тук недвусмислено трябва да се укаже невъзможността да не се провеждат процедури по промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди, за да не се дава отново възможност да се внасят текстове в закона, противоречащи на Конституцията на Република България(4), както стана това с приемането на ЗИД на ЗОЗЗ, обнародван с Указ № 271/16.12.2015 г. на Президента на Република България.

15. Административнонаказателни разпоредби.

15.1. Съставителите на актове за констатиране на административни нарушения, също трябва да бъдат много точно, ясно и конкретно посочени.

С уважение:

инж. Йоан Крикор Каратерзиян

Председател на управителния съвет на

гр. Варна, 10 август 2018 г.

_______________________________________

(1) Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА: “Чл. 25. Въведение може да се включва само в нормативни актове, които имат особено важно значение.”

(2) В ЗКИР, Обн. ДВ. бр. 34 от 25 Април 2000 г., липсва норма, указваща целта на закона.

(3) Има много случаи на нарушения при проектирането на нови имоти в земеделски земи, при проектиране на нови пътища. Такива проблеми ще възникнат и при отстраняване на ЯФГ.

(4) Чл. 21, ал. 2 от КРБ: “Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон.“